Минавало е три и половина през нощта. Не съм сигурен, не носих часовник.
Едва не се препънах в него.
Издъхваше, гърчеше се и издъхна.
Нямаше смисъл да проверявам пулса му, няма да описвам как изглеждаше. Ясно ми стана, че беше скочил от сградата. Дванадесет етажната. Линейката пристигна без да я извикам. Не ме забелязаха дори, толкова бързаха.
Когато го качиха в носилката го познах. Бях аз.
Линейката потъна в мрака, а аз нямах време да мисля, за случилото се. Реших да не повярвам на очите си. Тя ме чакаше.
Имаше си приятел от детството, за който щеше да се омъжи след три дни и не беше лоша стихоплетка, аз пък имах всички останали жени без майка си и нея. Понякога си мислех, че ми е дъщеря, но разликата ни беше само седем години. Изглеждаше по-млада.
Понякога ми досаждаше със сантименталностите си, можеше да говори четири часа по телефона, губеше връзка със земята.
Не е съвсем с всичкият си, но има всичко което тези които сме с всичкият си нямаме.
Липсва ми, когато дълго не се чуем. Използвам я за изповедник, тя мен също.
Нямаше в живота й друг мъж освен него. Невероятно, но истина.
Тя беше привлекателна, много привлекателна и се държеше освободено. Изпълнена с очарование, импулсивна, изглеждаше лесно достъпна и пробуждаше желания, но знаеше кога желае да спре и как да го постигне. Не съм очаквал, че ще го поиска от мен.
Каза го толкова прямо и открито, че ме изпълни смущение каквото никога не съм изпитвал. Поиска да е само за нощ. От мен защото ми имала доверие. Малък ритуал защото не искала да й остане единствен. След брака нямала да го стори.
Искала да има тайна. Една – единствена. Нищо повече, а аз съм й харесвал.
Много са и харесвали, но аз повече.
Следваха почти обяснения в любов, но не съвсем. Бях я игнорирал като желание. Много пъти съм се опитвал в началото. Отказал съм се отдавна. Изненада ме, погъделичка самочувствието ми.
Смятах да й откажа, после ме облада най-бясното желание.
Попитах я много пъти иска ли го наистина.
Отвръщаше ми: „да”, а всяко „да” улучваше моя ерогенна точка.
Отворих вратата без да почукам. Чакаше ме. Трептяха светлините на свещите.
Първо свали от косата си шнолата. Косите й се разпиляха. Знаех, че са дълги, но не, че падат до кръста. Разпръсна се като водопад аромата им.
Свали халките от ушите си и пръстените от ръцете й. Направих опит да я прегърна. Изплъзна се като видение.
Отдалечи се и започна да сваля дрехите си. Не приличаше на стриптийз. Минаваше зад гърба ми за да не я виждам как съблича нещо от себе си. Обърнех ли се, колкото и рязко да го правех пак изтичваше зад мен.
Очите ми я виждаха все по-гола и по-гола. Приличаше на игра, смееше се.
После изведнъж стана тъжна.
Както свали дрехите сякаш свали и смеха си.
После тъгата си.
След това и медените гривни.
Седем бяха, каза ми, че са по ръцете от детството й. Падаха една след друга, звъняха. Звъняха като смях и заглъхваха. Диханията й ставаха все по-тежки.
Свали и обицата от езика си.
Изтри грима и очите й придобиха друг блясък.
После блясъка изчезна. Съблече и него.
След блясъка съблече и очарованието си.
Не знам как изглеждаше то, но знам как изглеждаше тя без него. По-красива и по-бедно.
После смъкна високите си чорапи.
Лицето й престана да изразява емоции, превърна се във восъчно.
Стори ми се, че восъка потича, бяха сълзи, но попиха. Тръгнах към нея. Каза ми да стоя на място искала да е напълно съблечена.
Разголи се от самочувствието си и от обицата на пъпа си, от смущението което едва сега осъзнах, че е изпитвала и увлечението ми към нея изчезна.
Не исках да се докосвам в нея, а само да я съзерцавам.
Без да има съвършени форми беше съвършенството, но съблече и него, отправяйки ми предизвикателен поглед.
Още беше облечена с тънката бяла следа не загорялата от слънцето кожа, покривана от долната част на банският й.
Това не успя да свали, но то се разтвори като по-дълбока голота.
Разбрах защо ме пожела, за да ми покаже повече от онова което смееше да открие от себе си на любимият си – богинята.
Боеше се, че види ли я ще престане да желае жената.
Шепнеше, дълго и красиво, абсурдно, напълно налудничаво, омагьосващо, но замлъкна, сякаш свали и думите си. И тогава ми позволи да я доближа.
Когато проникнах в нея свали от себе си и голотата си. Остана бездната.
Полетях в нея…
И се размазах на плочките. Минавало е три и половина през нощта…
©Стефан Кръстев
2008
