Блус за пустинята

Вятър пустинен,
открит "Шевролет",
изглеждам невинен,
а тръпна по теб.

Златните дюни
са твойте гърди,
шосето безкрайно -
мотелски врати.
Едната от тях е,
за мъж и жена,
среща в пустиня,
уж на шега.
Врата непозната
каквато си ти,
врата е жената
към всички врати.
Шосето безкрайно,
а близо си ти,
ухаеш омайно,
изгарям в мечти.
Ужилена кожа,
любовен откос,
нежност порочна,
песен на "Доорс".
Поглеждам към тебе,
опомням се сам,
изгубен в пустиня,
а ти беше блян....

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Непознатата на тазгодишния Ден на книгата

  Илиана Цировска ме представя. За оня момент, когато съпругата ти задава въпроси, чиито отговори знае по-добре и от теб, но трябва да й отг...