Само за десет минути

-Определено не си Аполон, но си Нарцис. Ти си растение, не самец – пръстът й лъкатушеше по раменете и гърдите ми- виеш фибри, не ги изпълваш с кръв и дух. Сексът не е предизвикателство и възбуда за теб. Фотосинтеза е, живот е…
Имаше пъстри очи и не я познавах почти, но за възбудата грешеше. Поне за този момент. Щях да избухна или да я изнасиля или да се плъзна от вътрешната страна на собствената си кожа и като медуза да се излея под себе си, ако продължава да се държи така. Ако продължава да се държи така ще изгубя разум. Докато говореше все едно ме целуваше. От ляво, под сърцето. Там където свършват ребрата и започва уязвимото.
Четеше го и очите й се смееха. 

Бяс и рози

едноименният разказ от сборника

Като го цапардосах първият път очилата му изхвърчаха петдесет сантиметра напред, описаха траектория над главата ми и ги чух как се разбиха на камъка зад мен. Побеснях. За малко щяха да ме ударят. Все едно, че ми посегна. Не очаквах такава дързост от него. Гледаше ме тъпо. Не беше уплашен, а трябваше защото бях бесен. Ама много, много бесен. Как смее…

Какви ги разправя на моята кучка! За какъв се мисли идиота му с, идиот. Тя го гледа като загубена. Не ме е яд, че ще му пусне, ами че съвсем се е замаяла. Като, че ли е пушила цяла седмица без прекъсване, освен да шмръкне и да хапне малко, че да не умре. Започна да говори

Неизживяно детство

                                          Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й  


Никога не оставаше с мен през нощта, понякога и не се събличаше напълно. Все бързаше за някъде. Не знаех с какво се занимава, лъжеше, че е престъпник, а не беше. Твърде виновно гледаше, за да се опази в онзи свят в който е най-важно да имаш дебели очи. И железни нерви. Неговите не бяха. Лицето му създаваше илюзията, че са такива. Приличаше на изковано от фин, но много здрав метал. Внушаваше чувство за спокойствие, но под него бушуваха урагани. И обърканост. Исках да го изкуся, да се превърна в единствената, да съм нещо повече от любовница и докато желаех да сторя това аз самата се изкусих. Пропаднах в него. Не беше единственият симпатяга в живота ми. Срещах се и други. Някои бяха по-мили, други по-остроумни имаше и по-щедри и богати и по-сексапилни и симпатични. Не знам кога започнах да затъвам, да

Русалката

Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Само секунди траеха снимките в които тя трябваше да стои на крайбрежните камъни. С разголени гърди и с опашка вместо крака. Стори й се, че е денонощие, дори повече. Стана й студено, после самотно. Прииска й се да се гмурне, после я напуши смях. Припомни си как е достигнала до ролята. Дори не беше роля, а дублираше изпълнителката. На онази хубостта й вехнеше и не можеше да бъде русалката от „Рибарят и неговата душа”. Нямаше я невинността.