Парцалено сърце

В двадесет и първи век жените не полудяват от това, още по-малко осемнадесетгодишните, още по-малко, ако не очакваха нищо друго от мъжа, освен бременността си, но тя тежко прие новината, че не може да има дете. Потъна в себе си, не промълви. Сънуваше, че е бременна. Будна сънуваше. Сънуваше, че повръща, че става дебела, нервна, притеснява родителите си с капризите си, спряла е цигарите и изяжда дажбата на рота войници. В някои вечери въпреки явното си нежелание да има дете, той звъни и я пита как е. Говори му като на приятел, не като на баща на детето…
След тези въображаеми разговори за час два се опомняше. Отслабнала, със сенки под очите, състарена. Чувстваше празнотата в тялото си. Като огромна черна дупка разтворена към непознатото. Бездънна яма се чувстваше. Студено беше в нея. Не можеше да се примири. Да се

Нещо истинско през юни

Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Обожавам го, той е огромно хапче екстаз което не се гълта, а се смучи и не свършва. Плете с думите си олимпийски одеяния накапани, в петна амброзия.
Има прекрасни гърди и чете на настолна лампа. Обича да пътува и повтаря, че желае да извърши нещо истинско. Носи ми кафето в леглото и стреля по-точно от мен с въздушна пушка. 
Косата му е като лъвска грива, но черна. Знае наизуст „Цветята на злото”, но избягва да говори интелектуално. Харесва му простотата, а мен нарича Саломе. Понякога и Маргарита, но по-често Саломе. Има талант, но не рисува от години. Видяла съм три негови платна. Казва, че има още едно, но то било някъде си. Не разбрах къде. Тези не били завършени. Питах го какво им липсва,

Тръгна си

                                           Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

-…просто ей тъй, писна ми!-побесняла беше красива, като зверче-Объркан си. Проблемен си. Мамка му, не знам с какво, но го виждам. Не ме разбирай, аз знам, но ти не искам да знаеш. Млъквам и си чезна. Омитам се. Нищо не си сторил, да адски добър си. И тъй логичен, че губя всяко чувство за логика…

Замери незавършената си картина с домата който кой знае как се беше озовал в ръцете й и от близо четвърт час очаквах да смачка. Маслената гора сякаш избухна и оживя за миг, а после чувството изчезна и остана само една осквернена картина.

Рошав и безсмислен

                                                                          колаж: cefules 

Аз съм рошав и безсмислен. На двадесет и три съм, а в момента нямам приятелка. Имам пари, имам и работа, имам и изпити, имам и електронна поща и гневно писмо от баща си, имам и неща които не разбирам, че от време на време и проблеми, но приятелка не. Сега се опитва да ме сваля една сто и двадесет годишна. Тупнала се е на пейката до мен и си мисли, че я разбирам докато ми говори. Крайно е впечатлена от прическата ми. Моята коса е моят боди арт. Крайно страховита е. След месец два ще я нарека „Кошмарът на дявола след алкохолен делириум”. Твърда е и всяко косъмче прилича на тирбушон опитващ се да пробие тунел към ново измерение. Мога да я използвам като мрежа за лов на насекоми и дребни птички.

Престани!

Колаж: Стефан Кръстев

Наричаше го човека – коте.
Мелодията му приличаше на жално мяучене.
Не беше сигурна, че можеше да говори и изглеждаше голям колкото юмрук. Такава илюзия създаваше сгърбената му фигура и падналите рамене.
Понякога обикаляше улицата. Не искаше да го вижда, но разкъсващата мелодия я настигаше. Знаеше, че си въобразява. Не можеше да я чуе от близо двеста метра, по оживена улица и заведение с мощни тонколони пред блока.

Вижданка

 Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Такова едно русо и с мъничка сладка муцунка. Като порасне ще ми стане жена, като порасна и аз, разбира се, сега не трябва да й казвам такива неща за да не й вдигам акциите. И без друго се има за по-голяма, а тя е на шест, аз съм на седем. Отрича, че е по-малка. Казвала ми е и неща които знаят само големите. Малко преувеличава, но кой ли да попитаме. И очите й са сини, не точно, като