О, жадни устни на
духа,
търсещи в небето
любовта,
лъстиво утешение
на този свят,
открихте в
лозовия цвят,
където истината
уморена,
във слънчеви
одежди пременена,
разголила неволно
своята гърда,
поднася чаша със
пенливи чудеса,
и пада слънчевата
дреха,
разголва се
снагата крехка,
разнася се
омайващ аромат,
а устните в
целувки се топят,
и става алена нощта,
а чашата е в
лунните бедра
и с шепот на
любима откровен
излива я по
изгрева смутен,
под който жадни
устни на духа
ще търсят пак в
небето любовта,
лъстиво утешение
на този свят,
Няма коментари:
Публикуване на коментар