сряда, 21 март 2012 г.

Устни при разпятие


О, жадни устни на духа,
търсещи в небето любовта,
лъстиво утешение на този свят,
открихте в лозовия цвят,


където истината уморена,
във слънчеви одежди пременена,
разголила неволно своята гърда,
поднася чаша със пенливи чудеса,

и пада слънчевата дреха,
разголва се снагата крехка,
разнася се омайващ аромат,
а устните в целувки се топят,

и става алена нощта,
а чашата е в лунните бедра
и с шепот на любима откровен
излива я по изгрева смутен,

под който жадни устни на духа
ще търсят пак в небето любовта,
лъстиво утешение на този свят,
изтече лозовия цвят.





Любовна и еротична лирика

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email