Лиценз за човешко тяло

Три четвърти от битието си изживя като огромна мишка. 
Работеше усърдно за да спести достатъчно и да закупи лиценза за човешко тяло. 
Гризеше по четиринадесет часа в денонощието хартия в сметища на историята. Дейността му беше жалка, но полезна за световното съществуване. В тези времена на благоденствие човечеството не се нуждаеше от негативните чувства изразявани някога. 
Разбира се сметищата можеха да бъдат унищожени с огън, но тези които имаха лиценз да бъдат човеци се веселяха на звездните яхти, караха сърф по избухващи протуберанси, купуваха си право за унищожаване на обитавана планета или се превръщаха в нейни туземци оставяйки на децата си радостта да натиснат бутона на плазменото оръдие, най-щастливите човеци можеха да си откупят право за самоубийство чрез избухване със свръхнова. 

Нямаше човек който да желае със собствени ръце да унищожи създаденото от други човеци. Животните и всички притежатели на лиценз за животинско тяло се бояха от огъня и тъй носещите зарази и негативни мисли сметища, някога наричани библиотеки, откриваха много работни места за млади и амбициозни бъдещи хора, родени в ниските прослойки на обществото с подарен от успелите данъкоплатци, лиценз за мише тяло. 
Това все пак даваше избор. Позволяваше някой ден да се превърнеш в човек и се различаваше от мерките въвеждани преди векове срещу пренаселеността и бедността. Освен това истинските животински видове бяха изчезнали и за да се запази природното равновесие, хора се налагаше да заемат местата на животните. На повечето от родените с животински тела това се харесваше. Имаше и хора които късаха човешките си лицензи за да приемат тялото си на делфини, жребци, кобили или зайци, но това бяха тела които струваха повече и човешкото. Още по-скъпи бяха телата на динозаври и на дракони. Говореше се, че са легенда и няма подобно нещо, но той беше виждал с очите си. 
Разбра, че с лиценза за подобно тромаво туловище могат да се купят стотици хиляди човешки тела. Не разбираше подобни капризи. За него човешкото тяло беше цел на живота, венец за стремежите си, справедлива награда за положените усилия. Толкова изправени бяха, толкова грациозни. Толкова мили и топли бяха ръцете които го бяха хващали и галили. Веднъж една човешка жена го пусна да пълзи по голото й тяло. Тресеше се цяла докато лъкатушеше с връхчето на опашка по кожата й. Толкова приятно беше изживяването. Истински романтично, различно от сношението му с другите жени с мише тяло. 
Мечтаеше да я прегърне с човешки ръце. Често я сънуваше. Тресеше се в кожухчето си, питаше се кога ще доживее този ден и се срамуваше от мислите си, защото тъжни неща не си мислят тези които имат човешки тела. Гледаше от разстояние изправените им гърбове, чуваше смеховете им, разговорите им които се различаваха с пластичност и божествена безсмисленост. Не бяха изречения, а мелодии за радост и развлечение, кратка размяна на информация за ежедневието съпроводена с безкрай словесни украшения. 
Забравяше ги бързо, но веселяха душата му. От животинското мърморене за грижи му горчеше. Предпочиташе да няма събеседници и да изпълнява по две – три норми в денонощие. Гризеше ли, гризеше книгите. Често се задушаваше от преяждане, повръщаше, припадаше. Опомняше се и пак пълзеше и гризеше. Отчайваше се пред дебелият том с твърди корици. Искаше му се да събори стилажите и да го прегазят, но медицината беше тъй напреднала, че и след месеци клинична смърт можеха да го възкресят и за дето си е позволил опит за самоубийство, правото на каквото имат само най-големите данъкоплатци, можеха да го осъдят да прекара дните си като бълха. Гризеше и библиотеката му се струваше безкрайна. Гризеше и проклинаше дните си. Изпаднеше ли в черно настроение мразеше човеците. Изведнъж започваше да чувства слабост към родителите си които ненавиждаше и които като всяко същество изпълняваха дълга си за размножаване, но не бяха кадърни да му купят желания лиценз. Започна да му харесва да е такъв какъвто е. Възпяваше съдбата си, без да знае какво прави. Без да знае какво прави се научи и да чете. Пак беше по времето на една от тези кризи. Стори му се, че някой му говори. После, че има халюцинации, че вижда неща които не са му пред очите и че е пълноценен човек. Ужаси се, после разбра, че е разкодирал знаците. Оказа се, че не е легенда както се говореше. Шокиран беше. Осъзна, че се е набъркал в углавно престъпление. Възможно беше да е заразен от книгите. Знаеше, че в тях се крият опасни неща. Ако някой научеше щеше да бъде унищожен химически. Замисли се и едва не припадна от вълнение. 
„Та това е законова възможност за самоубийство. Малко хора дори могат да си го позволят. Достатъчно е да кажа, че мога да чета и ще бъда заличен.”
Свлече се обезсилен. Мислеше да го стори още същият ден. Отнемането на тяло е повече от притежанието на човешко или по-скъпо тяло. За всеки някой ден настъпва, но то е след петстотин – седемстотин години. Принципно телата са безсмъртни, ако не откупиш самоубийство, трябва да чакаш деня на амнистията си. С човешко тяло и развлеченията които можеш да си позволиш, времето минава бързо и дори е удоволствие. Но в тяло на мишка е мъчително. Тежък е всеки ден. И му се повръщаше вече от хартия. Унесе се и заспа. Когато се събуди отпочинал отложи часа за самоубийството си. В този ден не само гриза, а и чете. Докато вършеше това се чувстваше като човек и времето минаваше вероятно толкова бързо колкото и при хората. Мислеше си, че така върши по-бавно работата, но се оказа по-бързо, а и беше значително по-забавно. 
От този ден съществуването му престана да бъде мише. Страхуваше се дори, че някой ден всичко това може да му се хареса, а и в книгите понякога наистина казваха кошмарни неща. Често се случваше дори да не може да заспи, но осъзна, че не иска да умре. Поне засега още, не. Трудът му престана да бъде толкова тежък, чувстваше се човешки и още по-силно желаеше да стане човек, без да бъде така нетърпелив към това което щеше да се случи неизбежно.


И ето времето настъпи. Мислеше, че операцията ще трае седмици, но след по-малко от час се събуди в човешко тяло. 


Пееше всяка негова клетка, новородена, преизпълнена с енергия и щастие. Цветовата гама беше богата, слуха претъпен и сега чуваше мелодии които преди му звучаха като писък и скърцане, а бяха прекрасни и радваха душата. Каталогът автоматично му откри лицата и телата на красавиците при които в настоящият месец щеше да прекара нощите си. Албумът се отвори на курортните места които с правото си на човек можеше да посети. Всичко беше като сън, като рая за които знаеше от книгите, написани от някогашните човеци които не са подозирали, че е рай да бъдеш човек. 


Прииска му се да го запише, а после се усмихна на налудничавата си мисъл. Вече не беше мишка и трябваше да го забрави възможно най-скоро. Стоеше в люлякова градина край езеро с плуващи лотоси, хора с жабешки тела пееха. Една жена с човешко тяло беше облегнала глава на гърдите му, друга отпуснала я в скута му. 
Имаха прекрасен аромат като всичко останало.
Почувства, че нещо му липсва.
Прогони мисълта, но тя се върна. Стана мъчителна. Нещо до болка му липсваше. 
Миризмата на прашна хартия. 


антиутопия и кибер-пънк