вторник, 13 март 2012 г.

Въпрос

Вече не зная какво желая:
имам обич, имам и талант,
беден съм, но май за друго си мечтая,
а не за туй да съм богат.


Може би успехи?Не - тогава бих се борил,
а не във своята стая да стоя,
в мълчание и дух затворил
отдавна. Даже любовта.

Може би да съм свободен,
да сторя каквото аз си ща,
да не съм на никого подобен,
въздигнат над човешките неща.

Не! Коварството на свободата съм изпитал,
не струва тя без любовта.
"И да си свободен - бих попитал,
значи ли, че имаш свобода?"

Може би да нямам демони в гърдите,
с орлите вятър да деля,
живота - със илюзии разбити,
с кошмара си - деня.

Може би - короната на Сатаната,
или с Давидовата прашка в своята ръка
във мъст да диря своята отплата,
в безбройни Голиатови чела.

Може би като дух да се вселявам,
да погубвам във безумие сърца,
раздори из земята да посявам,
в името на висша доброта.

Може би кумир жесток да бъда,
баща на някой нов порок,
на смърт стотици да осъдя,
в дуел да призова и Бог.

Не! Това вече не ме блазни,
стремежът се превърна в суета,
остави дни - кутии празни
и много незавършени неща.

Какво желая?! Да имам луната,
в трезора небесен да вляза със взлом,
да завъртя около себе си земята?
На стихиите да дам подслон?

Или нова кола да си купя?
Самолетен билет до Сейшел?
На бинго милион да изгубя?
Да се прозявам в разкошен хотел?

Да си измисля някое хоби?
Да захвана супер роман?
Да изругая, че всички са сноби,
а аз гениален и сам?

Или скромно живота да карам
и бавно остаряла кола,
вечер пред първа програма да сядам,
през нея да виждам света?

Дързостта си в чаша ракия да диря,
неизживяната прелест в размит сериял,
със устни пияни чалгия да свиря
и бавно да тъна във кал?

Книги стотици да ям със корите
с гарнитура, бира и мезе,
умно да говоря с най-добрите
философи от нашето селце?

Или пък повече транквиланти да взема,
револвер на черно, с един куршум,
върху тоалетна хартия  - последна поема,
незавършена повест да завърша без шум?

Транквилантите със смях да изхвърля,
с изстрела залп възторжен да дам,
в прегръдка любовна мустак да опърля,
да търся живота в поредна жена?

И тъй да я карам без много въпроси.
Къде ли съм тръгнал? Защо е така?
Реката житейска все тъй си ме носи
единствено само към бряг на смъртта.

Но още желая! Какво ли желая?!
Имам обич, имам и талант!
Всичко за което си мечтая,
е затворено във възела рогат!

"Тояга" - отговори,
имам си я, във въпроса ми е тя:
да взема ли всичкото излишно,
което на пазара си предлага ми света?

1997

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email