четвъртък, 3 януари 2013 г.

Мол 2099


Докторът наистина е доктор, не че ще повярвате. Но ако преди две години не беше трампил дипломата си за чифт продънени кубинки, щях да му кажа много, много сърдито да я използва за други цели, за които е необходима ненужна хартия.
Не може да съм бил болен, не. В никакъв случай.
Аз не се разболявам. Никога. Забравил съм технически как се боледува. Както съм забравил как се люби, как се пише, как се чувства дупето в нови гащи, как се държи бръснача и още какво ли не.
От края на двадесети век не съм боледувал. Но тогава още си имах дом, имах и работа, при това май не печелех зле. Но и какво е зле съм забравил. Иначе отдавна щях да умра. Не че не исках, когато те ме напуснаха. Жена ми и невръстното. Беше на три. И името съм му забравил. Помня обаче, че е момче.
Не ме разбирайте погрешно. Радвам се, че си тръгнаха. С мен щяха да стигнат до никъде. Не че не си обичам живота. Напротив, обичам го. Това не забравих как се прави. Да обичаш живота си е

Follow by Email