„Щом нашият разум е способен да си представи нещо толкова
невероятно, това доказва, че безспорно това нещо съществува.” „Баудолино” –
Умберто Еко
Не само Баудолино, но повечето от героите в тази книга сякаш
са приели тези ключови думи за свой девиз, който неотлъчно следват, а Баудолино
е най-големия лъжец или поне сам се нарича: „най-големия лъжец” и ако е така,
този най-голям лъжец, не казва ли истината, а ако не е така, не са ли оправдани
думите му т.е. при това положение не казва ли отново истината.
Цялата книга е в подобни парадокси, всъщност изобщо
структурата й, основната сюжетна линия е на схемата на подобен парадокс:
“Ако
искате вярвайте в моята история, разказа ми я толкова правдоподобно най-големия
лъжец.”
Всъщност Баудолино е човек с невероятно въображение,
мечтател с чиста душа и остър изследователски дух, който тъй се забърква в
своите фантазии, че ги превръща в истина.
Която остава чужда единствено за него.
Дете на чобани, попаднало на изгубилия се из края им
латински император Фридрих Барбадоса. Показва му верния път, влиза под кожата
му за да ги изпълни с мечтите си по измисленото царство на Отец Йоан. За което
знае, че е фантазия, но неусетно започва да й вярва сам. И която исторически и
политически се оказва полезна.
Защо лъжата се превръща в истина?
Какви са механизмите на манипулацията?
Защо и мъдрите предпочитат често да бъдат по-глупави,
отколкото и без друго са на моменти?
Все сериозни въпроси, но всичко това обърнато в наистина
шеметна комедия.
„