сряда, 7 март 2012 г.

Сънувах се четирисет години

Обичам те, като живота; човешкия, за който ме пробуди,
сънувах се четирисет години,
бях сатир,

странник и пустинник,
бях книжна мишка,
а понякога и птици,
ята разкъсани подобно дрипи,
просяк последна употреба,
но милван от десетки нимфи,
мечтател,
скица
и герой от книга,
с безброй сюжетни линии ненужни,
основната изгубена подобно мене,
в гора от хора,
а безлюдна,
да дири смисъл
и го губи,

бездомен като куче булевардно,
понякога безплътен, само думи,
модерен призрак - виртуален,

бях никой,
всичко,
само, не човека,

принцесите събуждат се с целувка,
на мен ми трябваха поне хиляда
от теб, накрая ме пробуди...

Сънувах се четирисет години!
Пробуди ме, обичам те, като Живота!


Честит Осми Март, Скъпа!



Любовна и еротична лирика




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email