сънувах се четирисет години,
бях сатир,
странник и пустинник,
бях книжна мишка,
а понякога и птици,
ята разкъсани подобно дрипи,
просяк последна употреба,
но милван от десетки нимфи,
мечтател,
скица
и герой от книга,
с безброй сюжетни линии ненужни,
основната изгубена подобно мене,
в гора от хора,
а безлюдна,
да дири смисъл
и го губи,
бездомен като куче булевардно,
понякога безплътен, само думи,
модерен призрак - виртуален,
бях никой,
всичко,
само, не човека,
принцесите събуждат се с целувка,
на мен ми трябваха поне хиляда
от теб, накрая ме пробуди...
Сънувах се четирисет години!
Пробуди ме, обичам те, като Живота!
Честит Осми Март, Скъпа!
Няма коментари:
Публикуване на коментар