Сенки на отсечени дървета

Горим тъгата -
живата,

на мъртвите дървета,
отсечени преди да дойде време,
сами да пожелаят да ни стоплят,
гори тъгата -
живата,
на мъртвите дървета,
а сенките им бродят -
подобия на хора,
изпити, недохранени,
без покриви,
през зимата
в очите им -
тъгата -
живата,
на мъртвите дървета,
отсечени преди да дойде време.

2008

Из "Ecce Homo Блус" - социална лирика 1999 - 2010



Експериментална лирика

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Музите

  Тя се разплака. Той й повтори, че е щастлив. Нищо, че ще забрави. След това пак се любеха. Накара я отново да му разкаже, вече без да плач...