Косите ти са
Словото,
на свечеряване
след Шестия ден
не мога да потопя
пръстите си
повторно,
и плават
със светлинна
ладия
ароматите,
а на здрачаване
са като накапани
с горчица,
и водят свой
живот,
и имат тайна
връзка с вятъра,
за която
подозираш,
и когато ги
разресваш,
те ваят в
неустоими пластики,
приливащи една
във друга,
форми на неистови
желания...
И се побърквам
като те гледам...
И се изливат
върху лицето ми,
подобни дъжд,
и попиват,
достигат до
семената ми
Няма коментари:
Публикуване на коментар