воскресенье, 4 ноября 2012 г.

Сладострастно отражение


"Сладострастно отражение"

Образът на червенокосата остана запечатан в огледалото. Нямах време да мисля как се е случило. Жена ми щеше да се върне всеки момент, в близките петнадесет – двадесет минути и да ме попита какво търси това разголено момиче в огледалото й и защо се реше с нейният гребен. 
Ударих го с юмрук, натъртих си ръката и подскочих. Изтръгнах металната закачалка от стената и я стоварих. Изкриви се. 
Затърсих предмет. Изтичах до кухнята, грабнах чука за пържоли и няколко пъти го стоварих в огледалото. Ни драскотина. Чак щях да си разтегна сухожилие от силата на ударите и дървената дръжка изтрещя като че ли ще се счупи. 

Втурнах се към килера, наскоро правихме ремонт и трябваше да е останала някоя – друга кутия боя. Нито една нямаше цяла, беше засъхнала и изсипах в нея разтворите. Мислите ми се разбъркаха, пот ме изби. Нямаше да успея да се справя, навреме. Паника ме обзе. 
Толкова красива беше в огледалото. Тъй прекрасна докато се решеше. Лявата й гърда се отразяваше, дясната прикрита от ръката която прокарваше гребен по косите, а те на тази светлина имаха десетки нюанси. Играещото от вятъра перде хвърляше сянка по тях и създава се чувство, че текат и се стичат. И бяха единственото движение в картината, а тя стоеше неподвижна в най-прелестната си поза с най-щастливото си изражение. Изглеждаше толкова лекомислена колкото е невъзможно на този свят. Все едно екзотични птички имаше в нея, и те чуруликаха, тъй се усмихваше. Целият й вид излъчваше радост. Толкова ли доволна беше от мен?
Като я видеше жена ми…
Колкото щастлива малката, толкова разстроена ще е тя.
Плиснах кутията черна боя. Размазах я с четка и с пръсти. Едва хващаше. Само на места остави петна и тънки вити пътеки. Същото се получи и със зелената, и със синята, и с жълтата, и с червената боя. Грабнах парцала и започнах да ги размазвам. 
Жена ми вече трябваше да се е прибрала. Най-малко от двадесет минути ми се струваше, че чувам токчетата и по стълбището. Сърцето ми се преобръщаше, застивах, ослушвах се и отново трескаво започвах да търкам, а боите вместо да зацапват, започнаха да излизат. 
Къде се бавеше. Сигурно се е заговорила. Дано да е за повече…
Давех се в пот, а усмихнатият образ не чезнеше.
Почти не я познавам, говорим се от месец. Срещаме се за минути в парка, а моята немска овчарка и нейното коли душат носове и се гонят. 
Днес най-неочаквано и откровено ме попита искам ли да правя с нея секс.
Пламнаха ми устните. Жилеше ме слюнката от възбуда. Опитах се да се прикрия. Сигурно изглеждах глупаво. Тя се усмихваше. Шегуваше ли се? Изглежда не. Звучеше като шега, но не. Ексцентрична беше, но подобна ексцентричност не очаквах. Със светлите си коси и бебешки израз приличаше на ангел, а това правеше предложението й да изглежда още по-неприлично. Изпитваше ли ме? Да се направя на засрамен и възмутен или да се възползвам. Мислите ми се пръснаха, пръснаха се мравки по слабините ми. 
Усмивката й беше предизвикателна. Не се шегуваше.
„Сериозно ли?”-все пак попитах.
„Не искаш ли да разбереш. Какво толкова? Не го ли желаеш?”
Засмях се:
„Стига толкова.”
„Не се прави на целомъдрен. По целомъдрена съм от теб.”
Довърши ме с това.
Наистина имаше целомъдрен вид, а каква същност само.
Огледалото беше само зацапано когато жена ми зазвъни. Пак не можеше да си намери ключа. Хвърлих празните кутии в килера и тръгнах да й отключвам.
Каквото имаше да става – да става.
Отключих. 
Усмихна се. Целуна ме. Въздъхна. Оплака се, че е уморена. Целунахме се пак. Попита ме как съм прекарал, днес. Нещо смънках.
Помоли ме да направя кафе за двамата. Само след минутка щяла да дойде. Просто да си вземе дъх и да се огледа колко ужасно изглежда.
Подготвих се за дълъг разговор, но образът на малката беше изчезнал.
-С какво си забърсвал това огледало! Само си го нацапал. Толкова омърсена се почувствах като се видях в него! Толкова омърсена…
Разплака се. 


Еротична фантастика
Магически реализъм

1 комментарий:

  1. Много хубав разказ! Поздрави! Успешна нова седмица:)

    ОтветитьУдалить

Follow by Email