вторник, 28 август 2012 г.

Юзър

Една нощ забрави да спи, написа сто осемдесет и три постинга, на теми: политика, спорт, сънародниците ни из света, любов и секс, психология и парапсихология, психотроника, електроника, наркотици и пиене, философия и попмузика, кино и домашни любимци, цветя и оръжия, блондинки и часовници и какво ли още не. Получи около осемстотин отговора, предизвика четиринадесет скандала, седем любовни обяснения, три заплахи за живота, две за уволнение, една за подвеждане под съдебна отговорност, строго предупреждение от няколко админа и няколко бана по IP без никакво предупреждение. В това време правеше чертежа на сградата по която работеше. Опитваше се да напише няколко мили думи за поемата на
любовницата си която получи преди часове като e-mail.Теглеше незаконно порнофилми.Пускаше СПАМ в кутията на един съсед с лош поглед и мирис на чесън. Мъчеше се да утеши дъщеря си от първият брак за някакъв неин сантиментален проблем който разбираше почти толкова зле колкото и поемата на любовницата.Говореше по кю-то с някакъв бивш тибетски монах, две близначки с очила, самотен акордеонист и пускаше любовни писма под женско име на свой колега за да разбие сърцето му и да го игнорира като евентуален конкурент при следващият проект.
След безсънната нощ, забрави да пие кафе и да се обръсне. После като много други сутрини забрави и да закуси, но в тази дори не влезе в тоалетната. И цигара не запали!
Шефът му държа остър тон, че се бави. Втората му бивша му припомни за издръжката. Очният хирург който трябваше да оперира майка му беше арестуван за притежание на наркотици. Другият който успя да издири се оказа двойно по-скъп. Приятелят обещал му заем не беше направил превода и се укриваше. Едно хлапе което той излъга на няколко чашки за спонсорство на групата му по народни танци някак беше издирало електронният му адрес, но по всичко личеше, че знае и домашният. От данъчното му се обадиха за някакво недоразумение. Докато въведе малко ред в нещата минаваше пладне и така и не успя дори да си помисли за обяд. После се нахвърли на чертежите и работи до късно вечерта, а когато се почувства доволен от свършената за деня работа, реши че е време да спасява света. И макар да се кълнеше, че няма да го прави отново влезе в дискусионните форуми. Нахвърли се на един комунист, двама анархисти и четирима фашисти. В друг форум започна да спори с някакъв некадърник намира ли се работа или не. Писнаха му глупостите и се направи на лесбийка. Това поне беше забавно, но бързо му омръзна, а и съжали момичето което се върза отсреща. Тръпки го побиха като си помисли, че може да е собствената му дъщеря. Върна се в политическите форуми и тъй като комунистите бяха изчезнали му стана скучно. Зачеса си носа, унесе се, скара се с любовницата си, разплака двете близначки, чака дълго тибетският монах за да го наругае, но онзи изглежда владееше телепатия и не се появи. Върна се във форумите, а там му се стори много умряло и под два различни ника започна да спори сам със себе си…И да се обижда. Ту единият, ту другият надделяваха и войната продължи до сутринта когато накрая все пак осъзна, че се държи глупаво, дори малко налудничаво. И пак забрави да пие кафе, да се обръсне и да закуси, а проблемите в този ден не бяха по-малко отколкото в предишният, но се концентрира единствено върху работата си и малко след полунощ чертежа беше готов. При други обстоятелства щеше да се почувства дори щастлив, но си спомни, че във форумите има все още сметки за уреждане. Не си спомняше с кое от двете имена коя част от себе си е победил и реши да види. А там беше станала лудница. Вдъхновени от появата на новият му опонент старите бяха размахали байраци. И тази нощ забрави да спи…И на другият ден не се отлепи и за секунда от креслото си. Не отвори и за минута прозореца, не почувства и за миг жажда или глад, друга физиологична необходимост, нито отмала, че толкова време стои на едно място. 
И така изтекоха десет дни. Съвсем забрави кой е и къде се намира. Докато неочаквано някой позвъни на вратата.
Събуди се, погледна календара и се плесна по челото.
Засмя се. И си рече, че е време да се разходи. Изправи се, но не успя и да направи крачка. 
Беше свърза.Като мишката и клавиатурата. От корема му излизаше кабел и завършваше към непознат до този момент изход в компютъра. 
С треперещи пръсти хвана жака. Разклати го, но не посмя да го измъкне…


хумористична фантастика

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email