Скица на фашистът, с днешна дата

 Фашистът е родЕн изверг. 


 Той е зъл. Подъл. Страхлив. Порочно обвързван с глутница, без която не може да съществува или най-малко да се прояви в тази своя най-искрена и най-извратена форма. 
 И като казах, че е страхлив, длъжен съм да поясня, че това, от което най-много се бои е чудовището в себе си.

 То прилича на садистично хлапе, което къса главите на птички; убива котки и кученца ей-тъй - защото може, без смисъл, но чувството за сила над напълно беззащитното същество му доставя някакво удовлетворение. 
 Фашистът крие това чудовище в себе си, срамува се, но това причината за страха е, че узнаят ли другите за това "злото" в него ще го изолират.
 За това несъзнателно търси хора като себе си и идеали, които биха оправдали постъпките му.

 В същото време - крайно са му необходими хора, в които да "види" онова зло садистично хлапе. По-скоро да го експонира върху тях, защото не може в действителност да види нещо там където го няма. 

 А не иска да го види в себе си, защото е жалка душица. Защото трепери от своите болестни отклонения; мрази ги, ала ги обожествява.

 Разликата между него и пълноценния човек е, че пълноценния човек не се е побоял от заложените хищни атавизми, застанал е срещу тях и ги е приборил, отстранил ги е като излишни.

 Фашистът - не е посмял. За това диво се нуждае от обект на омразата си. Обект, в който да съзира себе си. За да отрече по този начин, че е чудовище. 

 И в борбата си срещу своето чудовище (като злобее, унищожава, убива хората, на които го приписва), той задоволява потребностите му.

 Пример:

 Преди време написах: "Не желая да мра, заради Украйна!", но в изкривеното си съзнание, фашистът възприе това като "путинизъм".

 Според мен е естествено да не желая да мра заради Украйна. Ако желаех би било най-малко притъпен инстинкт за самосъхранение. 

 Ако се принеса в жертва на идеал: то този идеал би бил мой, МОЙ, А НЕ НА ФАШИСТА. Само, че с плоскодънната ладия на осакатеното си мозъче, фашистът не може да принесе мисълта, че някой има други идеали освен неговите и на измисленото от него чудовище, което нарича свой враг. 

 Или си с глутницата му или си с враговете му. 

Музите

  Тя се разплака. Той й повтори, че е щастлив. Нищо, че ще забрави. След това пак се любеха. Накара я отново да му разкаже, вече без да плач...