събота, 7 април 2012 г.

Ремъкът

                                                    Колаж: Elfi Elfida/линк към блога й/
Наелектризираше я. Мразеше го, но и беше приятно. Той минаваше за смотльо и имаше сплъстен перчем, очите му жабурняк, а устните на жабчо. Нещо го правеше сладък, не знаеше какво. Сигурно способността му да я наелектризира. И другите я изяждаха с поглед, но той правеше така, че козината и да се наостри и да заискри в микроскопични волтови дъгички.

Непознатата

                                                      Колаж: Elfi Elfida/линк към блога й/
Умееше да превръща кожата си в хляб, докато я любеше, не чувстваше глад. Устните й ставаха думи без да промълвят. Докато я целуваше разбираше всичко и изпитваше дълбоката наслада от най-изящната словесност която му разкриваше неподозирани смисли на натежали в мрачната страна на създанието му, неизречени въпроси. Не, говореше, просто го целуваше и

Голиат

                                               колаж: Elfi Elfida/линк към блога й/

Инсталира камери за да проследи процеса. Създаването на Голиат. Да се разберем, той не тренираше културизъм, а правеше пърформанс. Статуя от себе си. Реши сам да е своят

петък, 6 април 2012 г.

Молитвата


                                Колаж: BG Север

Откакто се случи трагедията с приятелката му, започна работата му по храма. Издигаше го сам със собствените си ръце. Не купуваше материали, цепеше тухли от скали. Изпи се, мускулите му се издължиха, нацепиха се в дълбоки жилки, загарът ги правеше почти животински какъвто често беше погледа му и за да угаси дивият пламък в него грабваше

Седем сърца

                               Колаж: Elfi Elfida
Имам си седем сърца в хладилника. Нощем вадя това с което съм избрал да прекарам деня, за да мога да спя спокойно. Сутрин според очакванията ми, избирам това което смятам за най-подходящо. Рядко се колебая, понякога бъркам в преценката, но всяко сърце притежава част и от способностите на останалите, просто я има в по-малка степен за сметка на друга. От глина

Отчаян експрес


                                         Колаж: BG Север

Беше на тринадесет, а приличаше на десет с бледото лице, врабчовото тяло и подскоци когато се зарадваше, но приближиш ли очи към лицето й ставаше на осемнадесет, правеха го трапчинките около устните, интелигентни, познали, дълбоко примамливи. Между детският

четвъртък, 5 април 2012 г.

Други черти

                                         Колаж: Elfi Elfida
Огледах се и останах доволен. Днес бях привлекателен, нямаше да ми е трудно. Вчера носа ми напомняше на сандвич, очите ми бяха жабясали, нямах коса, а бузите ми висяха като на булдог. Плюех като говорих и гласът ми беше отвратителен, сигурно тежах над сто и тридесет. Не можех да овладея вчерашното си тяло, тежеше ми, постоянно беше гладно, недоволно, имаше

сряда, 4 април 2012 г.

Хралупата

                                         Колаж: Elfi Elfida

Проврях се като змия, не представляваше особена трудност.
Малко се поодрах, но това е нищо. Паднаха ми и няколко стотинки от джоба, можеше да се лиша от киното, но най-важното беше, че влезнах в хралупата. Почувствах победата си. Батко щеше да ме признае за голям. Отвътре кухината се оказа много по-голяма отколкото очаквах.

Силуети



Пред очите ми играеха сини кръгове, подсачаха, вибрираха, пулсираха. Едва успях да си поема дъх. Облегнах се на перилото и пипешком намерих ключовете. Когато отворих вратата кръговете бяха изчезнали, а на тяхно място изплува абсурда, излязъл от кошмарите ми, нежният силует на вината, на невъзможното за докосване, ужасяващото, милото, най-милото, съкрушително садистично мило, мило до болка, до изключителност която човек не може да понесе. Полуреална, сякаш плаваща в сумрака и сега й се вееше косата както някога. Прозорецът не беше затворен, а ветрецът топъл, тя разбира се призрачна. Светещите реклами гримираха полувидимата присъственост на нещо което не трябваше да е тук. Майка ми, а майка ми е мъртва от повече от седем години. Това бяха нейните контури. Прималя ми, чувство за нереалност ме изпълни. Ръката ми механично натисна ключа, лампата светна и майка изчезна. На нейно място, подпряла се както тя някога, на масата стоеше непозната млада жена. Приличаше ми на някого, не можах да се досетя на кого. Очите й бяха леко зачервени. Кожата бледа. Имаше сенки от недоспиване под клепачите. Тънки устни. На кого ми напомняше? Още ми треперяха краката. Какво търсеше тук, а стойката й и силуета й бяха същите. Не можех да се опомня. 

Черти





Хрумна му да загуби тяло, да изпълзи от леглото и да излети от прозореца. Да се материализира долу на детската площадка и там да изчака няколко часа, докато тя си тръгне. Можеше да стане и по-просто, трябваше само да бъде внимателен и без да се

вторник, 3 април 2012 г.

Нощем по тавана



Душата ми всяка нощ се превръщаше в стоножка, изпълзяваше от лявата ми ноздра, плъзгаше се по бузата ми, по рамото, след туй забързваше лъкатушейки из стената кръстосваше тавана напред назад, назад напред, мислил съм често след това дали не изписваше с движения нещо, някакъв знак който трябваше да разчета, но без нея не бях способен да разбирам. Сутринта помних всичко. Помних как цяла нощ съм се взирал в

Те бяха трима

                                           Колаж: Elfi Elfida


Трима бяха: тя, той и тяхната обща прегръдка.
Прегръдката беше безценна миниатюра върху стара китайска ваза. Наследиха я от далечен техен сродник, богат ексцентрик, а двамата не знаеха дори, че имат връзка с него. И един за друг на знаеха, докато нотариуси не изясниха на всеки по отделно за наследената антика. 

понеделник, 2 април 2012 г.

Новолуние




Луна когато се окучи
се крие за да кърми
слепите си рожбе,

Десет принципа на един болен поет


Не създавай
красота по свой образ и подобие,
тя сама ще ти открие твой
образ и подобие,
каквито не си предполагал,

Дракони

По четката ми за зъби,
често има дракони,
огнедишащи и лютиви,

Не по-големи




-Жаждата е не по-голяма
от кибритена кутийка,
а колко пожари може да направи...

Прозорец към коняк и сурова бяла плът


Аз съм бял лист.
Нищо, което диша...
Приятно е.
Нямаш памет, недопустимо е да имаш
съвест, никакви тревоги и планове,

Настроение, настроение...



Настроение, настроение...

-Сложи си, небесна капела
и много, много не му мисли,
а ако ти я отнесе вятъра,
слънцето и без друго
ще те накара
да си опичаш
акъла...

-славейче, подсвирквайки
ми рече...





Експериментална лирика

Пърформанс


Поглъщаше ми
състояние
след състояние,
след състояние,

Един кашон


Един кашон

Един кашон надежди,
полепен с тиксо
на каруцата на спомените,
пред нея паднал кон
и дори нямаш куршум
да го застреляш.

Ездачът на вечността


Ездачът на вечността

Имаше вълчи черти
и лисича усмивка,
човешки уморени очи,
навярно магарешки вени,
и бе пил бира,
и влачеше единият крак в прахта...

и бе облечен като прошляк,
и бе прегърбен като костенурка
и имаше само
своето седло,

ездачът на Луната.



Експериментална лирика

Той имаше вълчи черти


Той имаше вълчи черти

Насред тържището
срещнах човек
със седло на рамото.

Заговорихме се
и той ми каза,
че ще оседлае луната.

Засмях се на откачалката,
но винаги щом облак засенчи луната
се питам, дали не е успял.



Експериментална лирика

Още един странник


Още един странник

Видях го,
стоеше край прибоя
и махаше с диригентска палка,
вълните не го чуваха,
но той се научи
да дирижира себе си...



Експериментална лирика

Маслени клепачи



Почувства се мръсница. Бликнала, палава, освободена. Нещо
тревожно се опита да я възпре, но тя го прогони. Дишаше
дълбоко. Забравяше се, носеше се. Събличаше се, вече бе
напълно гола, но продължаваше да се съблича, от спомени,
поведение, пози, от мислите през часовете, преди да дойде в

Желанието





Огледа се. В очите й се четеше свян и смут и страх. Стори й
се, че клонка на ябълковото дръвче помръдваше като че някой
скрит имаше в короната. За миг се отказа от намерението си.
Отпуснала се беше на шезлонга, а слънцето нежно я пипаше.

Бримката


Бедрото й имаше бримка. Не чорапогащника, голото й бедро. Не рана, бримка. Почти прозрачни кончета, прекъснати, уродливо стърчаха, а под тях зееше нещо неясно с червени, напомнящи за кръвоносни съдове, неживи влакънца, под тях не се виждаше нищо, като че ли

Живот на пръсти

Откакто се помня съм тренирал походката си, откакто се помня. Не знам кое ме е вдъхновило какво съм си мислил, че ще постигна, защо съм решил, че това е добре. Навярно съм завидял на котка или някой е стъпвал грубо и шумно. И до днес мразя шляпащите стъпала, влаченето на подметки, тежкото стъпване за създаване на респект,

Тогава той



Тогава той беше на петнадесет години и не осъзнаваше добре
какво прави. Съзнаваше, че е влюбен, но повече бе влюбен,
отколкото го съзнаваше. Искаше, искаше да й го каже и
можеше, и имаше кураж, и искрите се бяха срещнали вече,
ударили се една в друга и създали онова енергийно поле
около двамата, което изказва повече от всяка друга дума.

неделя, 1 април 2012 г.

Видях я


Видях я и приличаше на истинска, но не можеше да бъде, защото нямаше криле и ореол. Истина ви казвам, по всичко приличаше на жива. Не ми се смей, наистина нямаше ореол, и криле нямаше. И аз се учудих, чувал съм, че е имало с рога вместо с ореол, мислих си, че са

Съзнанието

То имаше две тела. Когато Тя се събуждаше, Той на срещуположна точка на планетата заспиваше и обратно. Имаха и няколко общи часа бодърстване, но То беше твърде голямо, за да усетят се двамата един за друг. Тя не му пречеше той да сече по цял ден дърветата и да пие вечер, често и до припадък водката си, само понякога чувстваше необясним лек светомаеж и

Сетива по избор

-Сетивното е определящо за същността, а то може да се сподели. Една малка операция и попадаш в световната мрежа от усещания. От този момент си част от нея, можеш да си избереш на виждаш златистата пяна на океана, край брега на собственият си остров, с очите на холивудска звезда или да погледнеш над планетата през тъмните очила на покорител на

Follow by Email