Голяма маймуна

Голяма маймуна, ама! Го-ля-ма…
И на маймуна приличаше, малко. Не, че се отвращавах от него, даже го обичах и нещо повече – винаги, по всяко време и независимо в какво настроение съм, адски ме възбуждаше. Слагала съм му рога, но то е защото е маймуна и при него еволюция няма.
Лъжеше на борсата и на карти. Лъжеше данъчни и клиенти. Лъжеше майка си и баща си.
Струваше му се страшно забавно. Аз пък лъжех него. И това му беше забавно. Забавно му беше и че тъй наречените му приятели също го лъжат. И разните Лолитки го забавляваха като го лъжеха. Все им губех точната бройка, но по-малко от четири не са падали. Не ревнувам, понякога го съжалявам, но съм много дървена в съжаленията. Хич ме няма, а той не е тъп. Попиташ ли го кой ден в седмицата се е падало например 14. 09. 1313 година веднага го изстрелва. Бави се секунда две. Четири най-много. Засичала съм го. После на компютъра се губи повече време да се провери и се оказва вярно. Никога не бърка. Сума басове сме спечелили. Като го питаш как се прави, мърда уши и се хили като олигофрен. 
Знае десет езика, но най-често говори и се държи като гамен от гетото. 
Отраснал е като принц, на няма и шест години е можел да чете и пише. 
Сега върти куп законни и незаконни дейности, пръснал е офиси из цял континент, а не съм сигурна, че знае какво прави, макар да го прави добре. Също не знам дали знае за какво служат парите. Него го интересуват цифричките защото му са забавни. 
Преди няма и два месеца го пипнаха да краде от детски магазин играчка. Пожарникарско камионче, от тези дето правят пиу-пиу-пиу. Иронията е, че точно тогава паркирал неправилно и му вдигнали колата. Мерцедес S класа, последен писък. 
Още не си я е потърсил.
Като го попитах защо прави щуротии, не се замисли и за миг: „Заради приключението.”
Съгласи се на сеансите при психоаналитик, но после съжалявах. Докато психоаналитикът е работил върху него, той работил върху психоаналитика. Човекът даже върна парите, изглеждаше засрамен и разстроен. Каза, че още един такъв случай и с кариерата му е свършено.
-Болен, ли е?-попитах, а той поклати глава-Какво му е тогава?
-Не знам. Мутант някакъв.-рече и млъкна смутен.
А моят си умираше от смях, че му било страшно забавно. 
Иначе умееше да се докарва станеше ли въпрос за работа. Ставаше сериозен. Гелосваше и коса и език. Гласът му ставаше различен, движенията му – плавни. Изглеждаше като излязъл от модно списание, речникът му – стари поетични сборници и нови бизнес – справочници, на едно. 
От кулинария до последната шайба на космическа совалка, от молекулярна биология до походката на поредната руса звезда – еднодневка, можеше да обсъжда. От риболов до въздействието на лунните цикли върху поведението на белите мишки, стига това да му помогне да влезе под кожата на клиента и да му бръкне в джоба. Често обаче се случваше по-късно измаменият да му стане приятел и да си върне парите заедно с лихвите. Знаеше си и си мреше от смях. Веднъж обаче както се смееше се разплака с думите: „Защо е такъв света?”. И трябваше да притисна главата му в гърдите си и да го успокоявам, сама забравила съпруг ли имам или голямо дете. Този път не беше маймунджилък и ако силикона ми пускаше мляко щях да му дам да бозае. Същата работа беше и когато някоя от невръстните му любовници го разстроеше. Идеше ми да оскубя косъмче по косъмче нечии перхидрол, но не исках да минавам за ревнива каквато не съм. Мразих ги. Че го правят на маймуна – заслужава си, че вдигат стандарт – женско е, но че го карат да се влюбва или да им съчувства, а после разстроен да идва при мен. Това вече е подло. Ама много подло. 
Някой ще ми се зачуди защо го търпях. Ами за парите. Не, че е сладка маймунка и го обичам. Когато намерих обаче кокаина, не издържах. Кряскала съм, трошала съм. Драскала съм. Скъсала съм кранът на една мивка, с ръка, като че ли е копче на стара дреха. Преди да тръгнем още не можеха да поправят щетите от наводнението. Пуснала съм език на една медицинска сестра, а един доктор съм ухапала по ръката. Крещяла съм завързана на количката: „Мечо Пух е безкрила птица.” Били са ми четири пъти по двадесет милиграма диезипам, но не съм заспивала. По едно време си спомням, че мислих, че съм героиня от „1984” и чакам да ме заведат за разпити в стаята с мъчения. 
После се оправих. Бях много гладна и се тъпчех. Не се ли тъпчех започвах да плача. Или нещо по-лошо – да мисля. Не повърнех ли на време бърках с пръст, повръщах и пак започвах да се тъпча. На третият или на седмият ден цъфна с един глупав букет и още по-глупаво изражение. 
-Кво се правиш на утрепан, бе! Идиот!
-Аз не съм…
-Знам, че не….Иначе щеше да си спомняш само за мен. Изгубих вече един съпруг заради дрога. Кво искаш от мен…Слушай, напускам те. И чуя ли, че около теб се върти някое малко дупе ще ви убия и двамата.
-Аз я…Няма да се срещаме повече.
-Всъщност вече ми е все едно…
Рекох и се унесох. Нямаше да му го простя. Гаден ми е вече с това което го правеше симпатичен. Урод. Нищо човешко. И челото му полегато и очите му животински. Няма нос, само ноздри и брадичка липсва. Освен това забелязах един израз. Достатъчно за да разбера всичко за тези години. Изглеждаше така както когато мамеше колегите си на карти. Той се забавляваше с мен.
Ще го напусна.
Но не го сторих. Отмина ми, а той заприлича на човек. Дори разбрах как изглежда когато се чувства виновен. Вял и безизразен, лишен от типичната си енергичност. 
Не се усещаше и опънатата до скъсване тетива. Пасивната агресия която съм чувствала и от която съм се плашила.
Прекъсна почти всичките си връзки със света. Очите му изглеждаха още по-раздалечени и някак отнесени.
Аз избрах маршрута на екскурзията. Малко се съживи. Хареса ми както някога. Пак си беше пълна маймуна, но ме привличаше. Но не се подавах сляпо на очарованието му. Дори често започнах да го наричам съвсем открито: „маймуна”, а той ту се смееше, ту се цупеше. И за да ми направи инат спря да бръсне лицето си и съвсем заприлича на маймуна. Имах чувството, че не му растат косми само на езика. Отвратителен беше, но поне кротък. А и коя жена не желае мъж който е подвижна банка в магазина, интелект на вечеря и животно в леглото. Освен това тежко понасяше морската болест и умирах от злорадство. 
Обиколихме много национални паркове. Снимах от близо един стар мързелив лъв и няколко гепарда, но тях през стъклото на джипа. Когато видях шимпанзето на клоните се огледах за да видя дали съпругът ми е при мен. Толкова много ми заприлича на него. После бършех сълзи, но продължавах да се кикотя. А той ме гледаше стъписан, докато на пресекулки, през смях, му обясних как съм се объркала и съм си помислила, че се е качил на дървото. И пак избухнах в смях и започнах да бърша сълзи.
Изби ме умиление, искаше ми се да го прегърна и не просто да го любя, а да го обичам с тяло, но той в това време се беше съблякъл и докато разбера какво става се покачи на клона.
-Хей, слизай! Ще паднеш…-уплаших се.
Маймуната издаде срещу лицето му гърлен звук. Отвърна й, тя се обърна и започна да пощи гърба й.
-Добре. Вече не е смешно. Слизай.
Изглежда не ме разбра или много успешно се престори.
С маймуната вече водеше разгорещен диалог.
После се замятаха по клоните и потънаха в джунглата. 


Магически реализъм