Кратък коментар и кратък откъс от Ферма за лица

Така се "лекуват" непокорните в Платония (глобална тоталитарна държава), склонните към престъпление; към несвойствено за идеалния ред, мислена; индивидуалност, която пазара не предлага и не е сметнала като необходима за обществото; психари, непризнати поети и т.н. Редно е да отбележа, че тази част от текста съм писал 2010, после съм преработвал, но не ми направи впечатление очевидното, че първата стъпка в насоката е вече направена. Та помислите си ще бъдете ли част от тази "здравна" реформа. Аз няма да бъда! Но да пусна откъсчето:

"– Еликсирът на опрощението, какво е това?
– Медикамент. Нека си кажем истината – наркотик. Предизвиква блажено състояние, гарантира спокоен сън, добро разположение на духа. Наричат го освен „еликсирът на опрощението“ и „екстрактът на щастието“. Уникален за всекиго. ДНК-то разпознава една-единствена комбинация - инжектираната му при приемането му за лечение, към която придобива зависимост. Всяка от уникалните комбинации се съхранява в медицинския център при най-високо ниво на секретност. Няма начин да се създаде или да се набави на черния пазар. Останалите организмът отхвърля, без да имат никакво въздействие. Когато болният покаже, че състоянието му е стабилно, тоест когато съзнава желанието си да извърши рецидив на престъпната си проява, но не е в състояние да го направи, се освобождава от клиниката. ТОГАВА СРЕЩУ ПРЪСТОВ ОТПЕЧАТЪК МОЖЕ ДА ПОЛУЧАВА ДОЗАТА СИ ОТ ВСЕКИ УЛИЧЕН АВТОМАТ В ПЛАТОНИЯ.
– Но защо трябва да изпитва желание към престъпление?
– За да осъзнава, че в него е злото и само лечението го прави добър.
– И има ли резултат?
– Повярвай ми, излекуваните са напълно безобидни. При това не са съвсем нещастни. Напротив: чувстват се щастливи в очакване на дозата си и блажени от получаването й. Медикаментът не уврежда органи, не води до замъгляване и загуба на съзнанието, до падане на задръжки. Освобождава въображението, но не и по такъв начин, че игрите му да доведат до риск.
– Но е окован в безсилието на желанията си.
– Точно така. Склонните към творчество престъпници след лечение не нарушават закона, но и не творят.
– А обичат ли?

Музите

  Тя се разплака. Той й повтори, че е щастлив. Нищо, че ще забрави. След това пак се любеха. Накара я отново да му разкаже, вече без да плач...