Пустинник на булеварда




Пустинник на булеварда

И тогава
разбрах, че щастието
независимо от времето и пространството

се разгръща като плащ и пада върху плещите
на който може да го понесе
и спуща коренчета
във всеки жизнен център
и не въздух изпълва дробовете,
а изотопи на животворящото,
и е проста истината,
макар и палава,
и се отлепя плаща
от земята
и плющи,
сам сътворил
урагана си,

а трябваше да съм ранен.

2005

Из "Еcce Homo Блус" - социална лирита 1999 - 2010







Експериментална лирика

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Между Долни Дъбник и Извор (или едно "неуспешно" пътуване)

1.  Странен човек съм, признавам.  Толкова странен, че дори съм труден за вярване.  Най-искрените неща, които казвам, не звучат като истина....