събота, 20 септември 2014 г.

Танцувай, танцувай, танцувай - Харуки Мураками

Танцувай, танцувай, танцувай - Харуки Мураками


В началото бе приятната изненада. Не очаквах книгата да е продължение на "Преследване на дива овца". Веднага да си кажа обаче, че думичката "продължение" е с много уговорки. Това са две завършени отделни книги, а и доста различни една от друга. Харуки Мураками отприщва въображението кара те да си мислиш неща, които не си ги е и помислял, че ще си помислиш. В един момент ми се стори, че двете книги заедно са като най-новата история на България; в "Преследването на дива овца" ужаса примесен с ирония е отражение на тоталитаризъм, в "Танцувай, танцувай, танцувай" отново ужас примесен с ирония, но отражение на развит капитализъм (както го нарича и героя му), но какви асоциации ще пробудят магическите му разкази у отделния читател е непредвидимо. Защото възможностите са толкова, колкото пъти ще бъдат прочетени книгите му.
Героите Човекът овца, безименния мъж на средна възраст: Аз - първо лице и Кику са и от "Преследване на дива овца" - те са и основните връзки между двете книги. Но в "Преследване на дива овца" Кику нямаше име: бе приятелката, любовницата, модела с най-красивите уши. И тук е ред да си кажа, че към "Преследване на дива овца" изпитах една чисто лична, индивидуална слабост, защото всички герои в тази книга бяха анонимни, най-много с прякори. Същото съм експериментирал няколко години в разказите си, макар и по малко различна причина. При мен бе търсенето на космополитно психологическо състояние, което не е обвързано с националността или етноса на героя. При Харуки Мураками, чрез героя си е обяснил в книгата, много, много образно, същността трябва да е преди наименованието си, то да отговаря на вече осъщественото.
И много ми се искаше "Танцувай, танцувай, танцувай" да е повече продължение на "Преследване на дива овца" отколкото отделна книга.
Но книгите са много различни. "Танцувай, танцувай, танцувай" е романа с най-малко фантастични елементи от всички на Харуки Мураками, които до сега съм прочел (1Q84, "Краят на света или страната на чудесата за непукисти", "Кафка на плажа", "Преследване на дива овца", "Хроника на птицата с пружина".
Магическото е капка, но предава дъх на цялата книга, а е и много ефектно, защото по сюжет книгата си е трилър.
И в логиката на термина: Магически реализъм, бих я определил като Магически трилър.
Една препоръка: първо да се прочете "Преследване на дива овца", иначе по-трудно ще се възприеме очарованието й

неделя, 14 септември 2014 г.

Ням свят 2: Змейова орис - краят на печалта и Бъг във времето

Един микс от всички фантастични поджанрове (без космическа фантастика) антиутопия, при това не една, а три антиутопии, киберпънк и магически реализъм, пътуване във времето и мистика, парадокси и абсурди. Един пътник във времето, един вечен бунтар и неудачник. Един малко странен герой, който би предпочел всичко друго, освен да живее героично и хилядолетия наред се чуди кой му е крив, че все не успява да седне кротко на задните си части. Един влюбен в книгите поет, който не пише поезия, който за разлика от всички останали герои в приключенските четива и филми не се бори за оцеляване, а обратното - за покой, но това може да се окаже далеч по-трудно приключение. Или...

Бъг във времето

 
В тази книга не съм вписал официални благодарности, а ги дължа, доста от тях на хора от блога, които ми бяха вдъхновение и прототип на главния герой. С твърдоглавието си, с което винаги заставаха на страната на неоправдания, защитаваха правото му, а с него и своето - правото на чувството за справедливост. Във всяка социална реалност, дори за тази, която се борят, те биха останали същите. Защото както гласи една култова фраза на Достоевски: "Човек започва оттам, отгъдето бунтовно заявява своята свобода", а те носят човешкото. Съгласен или не (по-често Не) с повечето от политическите им убеждения, не мога да не им се възхитя и да покажа този знак на почит. На първо място, специално с тази книга, че много от маниерите на главния герой Скитника са негови: Катана Сенсей, Камосутров, Сава. А още Александър - Фараона. Също: Вмир. Също, макар и Скитника е мъж: Ангелина. И подчертавам - не става въпрос за политически убеждения - в книгата героя е над тях, а за това, как устояваха правата на други в своята общност - в случая блога. Към тях е благодарността, но книгата е посветена на бунтовния човешки дух, който като героя е...безсмъртен, а покой може да намери само по един начин. Няма да кажа какъв, че е на финалната страница. Подобен спойлер не пускам. 


Снимката е и линк към Хеликон, откъдето може да бъде изтеглена книгата.Официална страница на книгата.
 
 
Преди няколко месеца излезе първата книга от сагата "Ням свят", представете си половината човечество да е онемяло, а тези които имат гласови възможности за да използват дарбата си да властват, подпомогнати от едни странни цветя...мембраните. Не е трудно да си го представим, нали. Тази антиутопична и приказна действителност не се различава много от нашата.
Това е основната сюжетна линия на сагата, а във втори том ще се появи един друг образ Княгиня Меда Среброкосата, която с шевиците си има магическата способност да владее Държавата. При условие, че очаква да се роди непобедимия диктатор Далебор. При условие, че е дъщеря на Печалните планини, където хората се хранят със Змейови дървета, а Змейовите дървета с хора. При условие, че там се изворите на злото от които Змейовите дървета черпят силата на злото. При условие, че е имала платонични любовни взаимоотношения с последния монарх, линчуван при идването на Републиката, а тя трябва да служи на Републиката, въпреки титлата си княгиня...Приключенията са гарантирани. 


Снимката е и линк към Хеликон, откъдето книгата може да бъде изтеглена.Официална страница на сагата. 
Сред хората, чиито имена съм изписал на първите страници и благодаря липсват доста, те ще излязат в следващите книги, но едно би трябвало да е във всички. Павел Серафимов - Спараток, който е кръстник на повече от героите в сагата, а и ме вдъхновява да мисля исторически дори когато описвам едно бъдеще. 

Follow by Email