Уродът

Мълвата оживи градчето, от ухо на ухо, слухът обхождаше
града, растърсваше и шокираше, рисуваше недоверчиви и
любопитни изражения, разразяваше мрачни фантазии, събуждаше
трепети на ужаса. Изкривяваше се и достигаше изкривен и

предизвикваше диви спорове, дори религиозни полемики. Никой
не разбра откъде се взе урода. Говореше съвсем непознат
език, ако това беше език. Не можеше да обясни и с мимики,
защото никой не би издържал да го гледа и минута.
Очевидците загубиха съня си, изпаднаха в тежки психически
разстройства. Имаше някои които при опит да опишат урода
повръщаха, а това още повече изостряше любопитството на
останалите и постепенно той изпълни съзнанието на всички.
Станал беше единствена тема във всяка класна стая, кръчми,
кафенета, библиотеки, зали за бойно изкуство, танцувални
салони. На хората започна да им се повдига вече и без дори
да са го видели. Беше във всяка уста, във всеки ум и
сънища. Тихите стъпки зад гърба преди смрачаване бяха
стъпките на урода. Скърцането на вратите от течението от
което кожата настръхваше и хладна шепа свиваше под
лъжичката, ускоряваше пулса пак напомняше на урода. Лошият
вкус в устата от хранителни злоупотреби, недоспиване, тежки
проблеми като, че ли предизвикваше тайнственият урод. И
черните мисли сякаш ги внушаваше той. И липсата на мисли
бе негово дело. Неприятните лица напомняха на неговото на
всеки, а все още малко хора го бяха виждали. Говореха се
какви ли не неща, че кожата му била глинена и издълбана с
йероглифи с черно послание което разума не може да разбере,
но то прониква дълбоко в душата и я разкъсва. Говореше се,
че очите му са сноп разноцветни огньове които взрат ли се,
тровят. Че езикът му падал, до земята, а краката му се
свивали на четири. Тези неща бързо отшумяха. Твърде познато
и близко до фолклора звучаха за да будят доверие. Малко
по-убедителни бяха слуховете, че има силно биополе което
обръщало биополетата на останалите. Едни твърдяха, че
лекува. Други, че причинява болести. Имаше и твърдение, че
биополето му не е овладяно и както може да лекува, така
може и да причинява болести. Надигнаха се гласове да бъде
умъртвен. Безболезнено, от хуманни подбуди, но умъртвен.
По-гневните крещяха, че няма право на подобно отношение и
трябва да бъде хвърлен в голям вир с камък на шията или
по-добре изгорен. За щастие повечето хора го защитаваха.
Готови бяха да се жертват за него или да се жертват заради
своето желание да се борят до край, биополетата били
слухове, притежавал някаква сила, но не се знае дали тя
изобщо оказва някакво въздействие. Може да е начин на
общуване. Негови защитници казваха също, че е едно болно
самотно същество, че е остатък от изчезнала цивилизация, че
е животно наподобаващо човек, че е от космоса, че е
всевъзможни други неща, но все мили и безобидни. На някои
жени дори им се стори възбуждащ.
-Нима! Нима изглежда така както на тази снимка…Господи….Не е
компютърна анимация, нали….Господи….
-Да ти донеса легена.
-Господи! Какво е това…Ще ми я дадеш нали?
-Не, няма да ти я дам, но…
-Изглежда съм извратена. Скрий я бързо малката. Този ми взе
душата с това нещо да ме докосне….Скрий я бързо…
-Да ти призная.
-Ах, колко е отвратителен. Не искам да го видя повече, че ще
го обикна и няма да го дам. Ще го убия, да не ми го вземат.
Защо ми показа тази снимка.
В тези няколко седмици докато траеше психозата снимката му
достигна цяло състояние. Накрая все пак се популязира,
излезе в медиите и всеки можеше да плаши децата си. Имаше и
голям скандал заради публукуването й. Гняв. Сърдечни кризи.
Наплив на пациенти в психодиспансерите. Стигна се и до
публични дебати и накрая все пак бе решено.
Изродът бе публично показан.
Приличаше на всички останали, даже имаше хубави очи, ако
изобщо човек можеше да ги забележи заради грозният израстък
под тях който се спущаше почти до устните. Свършваше с два
отвора и което беше най-отвратителното. Изглеждаше, че от
тях диша. И бяха навлажнени.
Няколко жени припаднаха, а след това завързан бе прибран в
затворническата кола.
Щеше да бъде извършена хирургическа интервенция върху лицето
му, за да се отстрани аномалията.
Преди упойката да му подейства успя да каже:
-Това се казва нос!
Но никой така и не го разбра.




антиутопия и киберпънк

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Музите

  Тя се разплака. Той й повтори, че е щастлив. Нищо, че ще забрави. След това пак се любеха. Накара я отново да му разкаже, вече без да плач...