Истина с коси в
съновидение
Тя беше в замък стар,
като в приказките стари,
с безройни стаи и мрачни
кулоари,
във гробница дълбоко под
земята,
една принцеса непозната.
В полупросъница жестока
окована,
на крачка от желано
нежелано,
с очи мечтаещи, незрими,
потънали във същности,
без име.
Косите й завързани към
брачното й ложе,
над него с меч застанал,
страж безбожен,
краката й покрити в руни
нечетими,
лицето й погребано под
грима.
Покрита с паяжина от
главата до петите,
и мрак пропит от змий
страховити,
и вещица без име в
сутерена,
без възраст, зъби и очи
червени.
Стотина килъра със
автомати,
седнали над демони
брадати,
душите им от зло обзети,
готови да убият всеки.
Киборзи с мозъци на
древни войни,
възпитани във битки
многобройни,
със бластери и мечове в
метални длани,
и фигури от скулптори
отляни.
Седем самурая и уестмъна
седмина,
и седемстотин духа в
дворцовата й градина,
самият сатана на покрива
със снайпер,
и песове десетки в
леденият партер.
Хиляди скорпиони из
нозете ми жужащи,
пророчица разкриваща ми
мрачно настояще,
и злият цар накрая пред
вратата,
дрогиран, с лиги кръв и
брадва във ръката.
На трубадур престорих се,
проникнах във чертога,
на дявола осланях се, а
молих Бога,
от страст и страх
прекрасно пеех,
за миг живот се молих, и
за миг живеех.
Прекрасно пеех и напи се
царя,
а тя готова бе за
изневяра,
ала последен страж пред
нейното одеяло,
бе моят образ огледален.
-Сънува ангели!-ми рече-
така красива е и вечна,
във ада я потърси,
трябваше във небесата,
не тук, а там, и в своя
сън те чака.
След туй пред спящото й
тяло,
моят образ огледален,
със пиката си ме посече.
Потърсих я във небесата,
Няма коментари:
Публикуване на коментар