сряда, 21 март 2012 г.

Истина с коси в съновидение (приказка за пълнолетни в мерена реч)


Истина с коси в съновидение

Тя беше в замък стар, като в приказките стари,
с безройни стаи и мрачни кулоари,
във гробница дълбоко под земята,
една принцеса непозната.


В полупросъница жестока окована,
на крачка от желано нежелано,
с очи мечтаещи, незрими,
потънали във същности, без име.

Косите й завързани към брачното й ложе,
над него с меч застанал, страж безбожен,
краката й покрити в руни нечетими,
лицето й погребано под грима.

Покрита с паяжина от главата до петите,
и мрак пропит от змий страховити,
и вещица без име в сутерена,
без възраст, зъби и очи червени.

Стотина килъра със автомати,
седнали над демони брадати,
душите им от зло обзети,
готови да убият всеки.

Киборзи с мозъци на древни войни,
възпитани във битки многобройни,
със бластери и мечове в метални длани,
и фигури от скулптори отляни.

Седем самурая и уестмъна седмина,
и седемстотин духа в дворцовата й градина,
самият сатана на покрива със снайпер,
и песове десетки в леденият партер.

Хиляди скорпиони из нозете ми жужащи,
пророчица разкриваща ми мрачно настояще,
и злият цар накрая пред вратата,
дрогиран, с лиги кръв и брадва във ръката.

На трубадур престорих се, проникнах във чертога,
на дявола осланях се, а молих Бога,
от страст и страх прекрасно пеех,
за миг живот се молих, и за миг живеех.

Прекрасно пеех и напи се царя,
а тя готова бе за изневяра,
ала последен страж пред нейното одеяло,
бе моят образ огледален.

-Сънува ангели!-ми рече-
така красива е и вечна,
във ада я потърси, трябваше във небесата,
не тук, а там, и в своя сън те чака.

След туй пред спящото й тяло,
моят образ огледален,
със пиката си ме посече.
Потърсих я във небесата,
но и там не беше.




Любовна и еротична лирика

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email