среда, 21 марта 2012 г.

Скитникът - 2


Осовата линия разтваря миговете,
пред предела е прекрасна горестта,
поникнало насред асфалта цвете,
между милиони колела....


И като изоставено момиче
вдигнало за стоп ръка,
погледът на скитника привлича,
пада рязко скоростта....

И сякаш времето възпира,
сред гонене на толкоз ветрове,
преследване на кървавата диря,
водеща незнайно накъде.

Милиони километри сред химери,
милион изгубени слънца,
по толкова любови и раздели,
и принципи задраскани с черта....

И тръни в стъпалата впити,
насрещна светлина и мраз.
Оцет и вино с бъчни пити
във мрачен и във звезден час.

Преследване на истини лъстиви,
душа обречена на тях,
наивна вярваща и диво
понесла се в убийствен бяг....

Осовата линия разтваря миговете,
пред предела е прекрасна горестта,
поникнало насред асфалта цвете,
вдигнало на стоп ръка....

Комментариев нет:

Отправить комментарий

Follow by Email