Не просто игра

                                         Колаж: BG Север

Играта започна отдавна. В предишната вечер плачеше и се молеше, увещаваше и се кълнеше, заплашваше по свой детински плах начин, но родителите му бяха непреклонни. Нямаше да има кученце и толкоз. Преди дни му изгониха и гълъбите дето кацаха на терасата, купиха му аквариум и рибки, но това бяха декоративни рибки. Изкуствени като тях самите. Да, точно така си помисли едно шест годишно дете и ги осъди на смърт, но после забрави да изпълни присъдата. На другият ден

Усмивка в периферията


Поех си дълбоко дъх и се гмурнах. Талазите ме обгърнаха, погълнаха и смляха. След третата минута започнах да възвръщам паметта си, чувството за посока и обичайната решителност. Все някак щях да премина тези има -няма триста метра, клокочещ и давещ се в своята жива маса площад и да стигна до алеята, която също щеше да е пренаселена, но не чак толкова. После дясната уличка

Кървавата пеперуда



Подпря се на рамото ми. Бледа като платно…
- Простете! - изрече, опита се да изправи глава и пак я килна в мен.
 Тогава видях избиващото тъмно петно над якето, точно под яката.
Помислих, че е простреляна. Щях да викна, но тя успя да притисне с ръка устните ми.  Губеше съзнание, но ми се усмихна.

42 (не по Дъглас Адамс) да ти са честити, Скъпа


Има един ухажор,
на когото никоя не устоява,
една се предава бързо,
друга дълго флиртува с него,
праща му въздушни целувки,
стреми се да го държи на разстояние
и понякога дори успява,
докато се почувства толкова самотна,
че накрая сама го потърси,
за да разбере,
че винаги са живели заедно
и без да са се забелязвали
са се имали,

други го прогонват от мислите си,
когато неусетно са се озовали в обятията му,

има и такива, които си мислят, че го лъжат,
докато ги лъже той,

има и такива, които се чувстват изнасилени от него,
а към тях обикновено е бил най-мил...

Не пести усилия, за него няма
ни вярна съпруга,
ни жена с паднал морал,
няма красива и грозна,
няма проклета и мила,

ироничен е понякога!
А шегите му често са жестоки!
И размазан грим се стича по огледало
с барокова рамка,
струваща повече от живота
на стотици деца в третия свят
или купено за левче от битака.

Но въпреки това не е зъл,
и макар повечето отричаме
той е доста щедър ухажор
и получава далеч по-малко,
отколкото дава,

най-щедър е с тези,
които нямат голяма слабост към него,
но толкова го уважават,
че не смее да ги докосне,

в техните пазви е готов да пъхне
цялото си богатство,
а то е сравнимо с това на природата,

както направи и с теб, скъпа!

Този ухажор е Времето!

Без ревност
бих го поканил на рождения ти ден,

за да го потупам приятелски по ромато
и да му кажа мъжки:

"Някой ден ще ми я отнемеш,
но засега я правиш по-красива,
а мен щастлив."



Любовна и еротична лирика

Глина

                                          Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Опитвам се да си припомня как се появи в живота ми. Струва ми се, че я качих на стоп, но също така ми се струва, че една неделя я срещнах край една планинска пътека и си бе навехнала крака и се усмихваше гузно, че се налага да ме помоли за помощта ми, също така си спомням, че я срещнах на партито след премиера на стихосбирка на мой приятел или май беше приятелка, даже повече от приятелка. Спомням си също, че залитна в автобуса и неволно ме прегърна да не паднем и

Ролята


Апокалиптични крясъци се забиха дълбоко в съзнанието ми, присъни ми се кацащ аварийно ангел и се събудих. Кондукторът искаше да я изхвърли, а аз исках да изхвърля него. Момичето цивреше, надаваше вой на ранена вълчица. Молеше се, пелтечеше, искала да види приятелят си, нищо особено нямало между тях, познавали са се от интернет и не знам кой си сайт, решила се днес, ей

Момиче отразено в аромат


„Аз ще мина и ще си открадна лале. Наблюдавам ги всяка вечер. Когато са златисти, преди да се затворят в себе си. Знаеш ли, мрака е в тях. Нощта е да те загърнат в листата си. Хубави са, обичам цветята ти. Градини има много и всяка си има градинар, но тази си има градински дух. Витаещ, със собствено усещане за пространство. Такъв който знае да посади така цветята, че пространството да изглежда по-голямо и да се заскита в мисълта си всеки който ги съзре. Знаеш, че говориш с цветята. Те казват повече от думите ти.”
„Аз съм селският идиот…”

Вдъхновение


Дни преди палавницата да се нанесе, се чувствах подтисната. Не знаех кой ще е новият ни съсед. Нямах най-малка представа, че ще е лигава руса кучка. Усещаше се някак. Миризмата й се стелеше по коридора и влудяваше хлапаците, дъртаците и котараците още преди да се е появила. Някакъв невидим дух вървеше пред нея и проправяше пътеките й. Не беше хубава, провинциалистка с

Глазурата


Всички думи му се струваха тежкотоварни, раздрънкани, ръмжащи чудовища плюещи масло, клещи и чукове, брони и консерви, нацепени дърва за огрев, но мокри, твърде мокри за да бъдат запалени.
Като че ли за миг изгуби съзнание, а след това мелодията от звъна на пишещата машина го унесе. Не следеше думите, а се носеше по мелодията. Не се стремеше да изрази това което чувства, а се връщаше назад, назад в нощта в която излязоха прегърнати от претъпкания автобус.

Кучката

                                             Колаж: Стефан Кръстев
                                              
Искаше да умре и да си прехапе юмрука, дълбоко да го прехапе. Така да го прехапе, че да я заболи до припадък и най-после да заспи. Потната завивка се увиваше около бедрата й като змия, плъзгаше се нагоре искаше да я обладае. Опита се да я разплете, но тя се оплете в съновиденията, от тези съновидения които се появяват в полубудно състояние. Като в паяжина се заплете. Заплака. Събуди се и почувства, че кошмара започва. Искаше да заспи за да се спаси от отвратителната мисъл. 

Пламенна


По-късно му рече:
„Забавление съм, нали? Играчка, но аз съм опасна играчка.”
„Ти си мила играчка.”
Мургава ли беше. Не можеше да разбере. Изглежда имаше нещо циганско в кръвта, но очите й. Златисто и синьо, играеха и се гониха, преливаха. Сменяха се десетки лъчезарни нюанси. Виждаше

Тази с която живееш


Свито прошарено врабче, на това приличаше и не смееше да вдигне глава и да го погледне в очите, а имаха за какво да си кажат.
Имаха.
Боеше се да започне. Изглежда го спаси, а и изобщо. Струваше му се, че всеки момент, ще се разридае. Не можеше да разчете емоциите й, толкова бързо се сменяха израженията й. Знаеше, че тези с подвижните лица и красноречивите черти говорят по-малко, а и не можеше да очаква от тази

Припомни си своя призрак

                                                     Колаж: Стефан Кръстев
                                                   


„Няма непознати жени”-твърдеше един негов приятел поет, после заваляше-„Има жени които трябва да си припомним и такива които е най-добре да забравим, но няма непознати жени.”-след като обърнеше още чашка – две, добавяше-„Аз пък трябва да забравя всичките…Ти си припомни своя призрак.”
Особено ми е драго: отново стартират колонките в Буквите!
Липсваха ми!
Дойде ми дълга тази ваканция.

Ето и първият ми материал след изтичането й:

За казването и мястото му


Ако имах още сто тела и двеста ръце, дори да бях само с тези си две очи, две уши и две ноздри и уловях само онова, което улавя единствената ми кожа, щях навярно да напиша всичко, което имам да напиша, вълнуващо впечатление е, което има право на своите думи. Открило ги е и ги е изрекло в мен. Почувствал съм ги по върха на пръстите си и ръката ми е била готова да ги напише, но на други е бил редът.

Искрите или идеите преди всеки от разказите ми са като сперматозоидите. Стотици хиляди са се втурнали към целта, но само един я е достигнал.

Такъв е физическият свят - ограничаващ. Твърде тесен е, за да се изяви докрай всичко от духовния.....

Целият материал

Жажда



Капка утоляваше жаждата му.
Две го правиха щастлив.
Три смяташе за разточителство.
И шепота му се белееше в къдравият вятър.
Цял живот се бореше с пустинята.

Камъкът на злото



Лееха се думите на кмета. Оскукваха се около мустака му. Весело намигаха през капките мастика. Симпатяга беше. Снажен, гласът му гръмогласен. Излъчваше необуздано веселие, а Майстора се чудеше луд ли е или в дълбаене на камъка и търсене на формата на....и той се чудеше на какво е пропуснал да забележи колко ненормално и красиво място е света.

Безсрамници


От шега на шега...
Това трябваше да е шега, наистина трябваше, но изглежда имаше нещо във въздуха, навярно изпуснато от военна лаборатория и в малка концентрация, но достатъчна да направи двама луди млади още по-луди, тъй че да предизвикат скандала.

В слабините



Сега или никога! Две врати се затваряха, в главата ми нахлуваше сив талаз, помиташе и давеше всичко по пътя си, което съм преживял, което съм постигнал, което съм мечтал, поставил съм за цел, превъзмогнал, имал, желал, желая, наджелал, трансформирал в по-трезва и по-близка, по-опиянителна и далечна цел.

Този с когото живееш

-Устни....
прилуни, край призрачен....
настръхнало по утрото....

Татуирани криле

                                                 Колаж: Elfi Elfida, линк от блога й
Прави ми татуировката четири години. Както обеща, не почувствах никаква болка. Все едно ме докосваше с перце. Понякога даже се засмивах от гъдел, но доколкото можех потисках смеха. Знаех, че него го боли. Поемаше болката в себе си. Притежаваше способността. Сигурно някой ден ще бъде научно обяснена. Често изпущаше иглата, падаше обезсилен, блед като платно. От устата му капеше пяна, очите му обърнати. Мислех, че ще умре.

Просто сън

Тялото ми се свиваше в себе си, сгърчваше се като небе в сиви облаци, като юмруче. Буден бях и спях. Витаех и бях вътре и вън от себе си, съзнавах, но междината между две реалности.
Бях тринадесет годишен и много не говорих, обичам да потъвам в словесното, нещо търсех на дъното му, а дъно нямаше. Някъде в гърдите ми беше спасителната думичка която, ако намерих щях да изрека всичко, но не я откривах. Чувствах я, а тя притискаше всички останали.

Графика на най-красивата и суетна жена


Почувства се по-гола от когато и да е било. Пронизана до мозъка на костите си от зрение, снимана в банята и изложена пред цял свят, по-гола и от младите си кошмари в които се опомняше разсъблечена на центъра на полиса, в гъмжището, по-гола и от първата нощ в която свали дрехите си за да се отдаде на ласка. Много се свенеше, знаеше, че е красива, че е най-красивата, че е звезда на празника, а ще бъде и в живота, и все пак се боеше погледа му да не я повреди с критичност, да не я сравни с еталон спрямо който не би изглеждала съвършена, да не открие дефект за който тя не знае,

Козметична операция


Животът беше богат, имаше далеч повече цветове, отколкото съм очаквала, имаше и…как да го кажа…маеж, скорост за която не съм предполагала, а тя не размазваше зрителното както се случва при високите скорости. Имаше я да подчертае формите и цветовете и въздуха беше вкусен, много вкусен и много по-лек. И като се погледнех в огледалото, о да, бях красива. Нищо не беше

Музите

  Тя се разплака. Той й повтори, че е щастлив. Нищо, че ще забрави. След това пак се любеха. Накара я отново да му разкаже, вече без да плач...