сряда, 7 март 2012 г.

Прераждането

Аз, който следвах ветровете,
на пътя на порива див,
аз, който щурмувах върховете
и дори победен бях отново щастлив.


Аз, който не познавах умора
и вечно бях на дълъг път,
аз, който бях като всичките хора
и чаках страшния си съд.

Сега говоря със стръковете,
едва наболи над моя гроб
и черпещи от плътта ми силите,
с които те растат в живота нов.

Аз нямам паметна плоча,
с изгравиран някой хубав стих,
и паднах, че успях да посоча,
хоризонта на сърцето си, велик.

Е, стръковете всичко ще разкажат,
за силата ми на крал и роб,
от стиха и плочата повече говорят,
защото тях дарил съм ги с живот.

Аз който жив съм и възкръсвам,
прераждайки се с всеки стрък,
отново и отново ще отблъсвам,
тез които счупиха тогава моят лък.

Пречупен бе от високи сноби
които властват още и сега,
които искат да сме роби,
хленчещи в оковите на властта.

Но моят лък не ще прогние,
пречупен е, но стрелата му лети,
сатаната, тя, не ще убие,
но тежко на нещастните му слуги.

1987

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email