вторник, 12 июня 2012 г.

37

Студент ли си?
Какво, писател! Сигурен ли си, че ще можеш да ми плащаш наема на време. О, извини ме. Понякога съм нетактичен. Имаш честно лице. Не ти ли създава проблеми? Добре, добре, не ми отговаряй. Ако кажеш, че не ти създава ще си помисля, че си мошеник. Няма значение. Ама съм и аз приказлив. Ето, това е стаичката, това е кухнята. Съвсем прилично за цената която искам. Не правя никакъв трик. Просто от толкова имам нужда. Толкова ти и искам. Това е мъдростта на живота ми. В
предишен живот сигурно съм бил ученик на Сократ. Умереност. В нея е благото. Пиеш ли? Колко жалко. Щях да те почерпя. За пръв път виждам човек на изкуството да не си пада по чашката. Е, все пак да поседнем да си побъбрим. Едва пристигаш, сигурно си уморен, но не изглежда да ти се спи. Аз, ще си налея. Не пия много. Днес е случай, а тази капачка ще ми стигне, ако пожелая и до края на вечерта. Тук е всичко…Ето, тук! Под слепоочието.
Виждаш ли? С тази капачка мога да ти дам обяснението на…много неща.
За евтиният наем например.
За мен.
За живота, вселената. За еволюцията.
Млад човек си.  Сигурно ще ти е от полза. Казвам ти честно, изпия ли тази капачка бързо, ще се трупна на земята. Ако щеш вярвай. Няма да ти го демонстрирам.
Всичко е ей тук. Под слепоочието.
Какво ще кажеш за дома. Достатъчно широк е. Разделих го на две, за да давам едната част под наем. После го разделих на три и давам две от частите му под наем и пак е достатъчно широк.
Съседка ти е една много симпатична аспирантка по богословие. В шест си идва. Бъди готов. Не, че съм клюкар…Както и да е, говорих за друго. Говорих за тайните на еволюцията.
За тази капачка. Малка изглежда, нали?
Но не е никак малка.
Някога и домът ми изглеждаше малък. Нямаш представа колко пътувах за да си купя по-голям, но не се наложи. Спечелих достатъчно. Можех да си позволя, честно. Просто нямаше смисъл.
Всичко е ей тук. Извинявай, че се повтарям.
Когато излязох в големият свят, разбрах колко съм малък. И колкото повече се лутах и търсих толкова по-малък ставах. Трябваше да загубя години, да науча четири езика, да спя в градинки и в кашони, да хвана жълтеница и срамни въшки, да ме оберат три пъти и четири пъти да ме блъска кола, за да разбера еволюцията. Не ми трябваше по-голям дом, а ми трябваше да стана по-малък. Така и дома ми щеше да е достатъчно широк и душата по-спокойна. Толкова е просто. Защо трябва да вземаш пространството на другите когато можеш да създадеш по-голямо пространство без да пречиш никому.
Малко след завръщането ми в родината започнаха споровете по наследството със сестра ми. Не й се сърдя. Тя познава еволюцията. Трябваше да й дам почти всичко от припечеленото за да не се мъкна доживотно по дела, а да остане покрива над главата ми. Съобразих обаче, че със средствата които ми остават трябва да стана още по-малък за да ми стигнат за по-дълго. Отрязах оттук, отрязах оттам.
Аз съм съвсем обикновен човек. Както по-голямата част от тези които виждаш от прозореца. Прекрасна панорама, нали?
Различава ме от всички тях, обаче едно.
Аз притежавам способността да еволюирам.  Затова съм един много щастлив човек. И много богат.
Погледни ги. Вгледай се в тях. Малки изглеждат, нали? Магията и истината е в това, да проумеят, че наистина са толкова малки колкото ги виждат хората които са на високо. Трябва да разберат, че са мравки. Да го приемат и да започнат да подражават на мравките. Тогава ще станат малки, света им широк, а това което имат достатъчно, че дори и разточително.
Аз живея разточително. Преустроих си мазето в бръснарница. Хората наоколо ме знаят, че съм майстор и си записват часове. Не знам дали е за уменията ми на стилист или заради лекциите ми по еволюция. Няколко глави обработвам на седмица, но парите ми стигат и даже остават.
Къщата ми става все по-голяма.
Някой ден ще заделя още една стая за наематели. Достатъчна ще ми бъде само бръснарницата, а и тя ще ми стане широка.
С течение на времето и едно чекмедже ще ми е достатъчно, а тази капачка с уиски ще ми стига за години.
После и кутия в която сега поставям инструментите си, ще бъде достатъчно голяма за да ми е дом.
Повярвай ми, ще го постигна.
Колкото пия с толкова се и храня. И винаги съм сит. Стигат ми парите да си плащам данъци и отопление. Не съм заобикалял закон, нито съм оставил костите си на студено.
Погледни и уискито. Черен етикет. Като си позволя – позволявам си.
Каквито и такси да ми бъдат наложени. Колкото и да поскъпне всичко, аз няма да се лишавам от нищо, защото в момента на поскъпването ставам по-малък.
Това е еволюцията.
Просто ставаш по-малък.
Това е бъдещето на света.
След сто милиона години човек ще е голям колкото микроб. Сега е голям микроб.
Не се смей. Нищо смешно.
Вместо да се стремим да станем големи колкото микроби, сме се стремили да бъдем големи микроби.
Абсолютно погрешно. Трябва да е обратното.
Стига си се хилил. Това е еволюцията.
И го разбрах. За това съм богат и от нищо не се лишавам. Каквито и да са таксите и налозите. Хората изпадат в паники. Вдигат кръвно. Получават мигрена и киселини в стомаха. Краката им се топят. Нощно време сънуват караконджули и пият билкови таблетки. Псуват и се вайкат. Плачат и гледат недоволно в земята. Мислят как да сменят този или онзи политически лидер, а в това няма никакъв смисъл. Големи деца са, вместо да станат големи колкото деца. Да. И са мрачни и с подпухнали очи. Като бръснар ти казвам, братче, даже космите им са повехнали от притеснение. Получават неврози и се насмукват като смоци. Стават импотентни, а на жените им никнат гъбички. А аз…аз съм доволен от живота. Защото светът е тръгнал на там където отивам. Смалявам се. Още ми е трудно, но първите стъпки съм ги направил.
Ето погледни…Свалям си обувката…Не прави физиономии…Хигиеничен човек съм, почти медик трябва да е бръснаря. Ето погледни…
Някога носих обувки 45 и ме стягаха.
Сега повярва ли в еволюцията?
Тези напоследък започнаха да ми хлопат.
Кой номер са?

Комментариев нет:

Отправить комментарий

Follow by Email