Ела при мен

                                             Колаж: Elfi Elfida


Ела при
мен и бъди моя любов,
ела при мене на студа,
тук песните са молеща ръка на просякиня,

и червеите дават милостиня,
и дрипите красят кралете,
и плесента храна е,
гневът е начин на общуване
и вени и бръшляни свиват се в молитвена бесилка,
а тъгата всичко опрощава
дори и своят корен...

Ела при мен и бъди моя любов,
децата си ще погребем преди да са опарени от раждане,
и ще се храним с майчината реч на тигрите,
а ще говорим тази на мишките,
и на миши език ще пишем свръхчовешката си поезия?.

Ела, при мен и бъди моя любима,
и моите устни ще опарят твоята душа,
и ще я разпънат за честа на долара върху вратата
която ще се отвори някога,
и пред която моля се за Ада!

1999


Из "Ecce Homo Блус" / социална лирика/1999 - 2010 





Експериментална лирика


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Музите

  Тя се разплака. Той й повтори, че е щастлив. Нищо, че ще забрави. След това пак се любеха. Накара я отново да му разкаже, вече без да плач...