За очите ти

Той бе готов на всичко. Желаеше я. Давеше се от желание. Губеше разсъдък.
Излизаше от кожата си. Бе виждал, любил, притежавал, заблуждавал, губил
непохватно, но улавял отново, съзерцавал, унижавал, възвисявал и забравял

много жени.
Сега заслепен от страст бе отхвърлен. Озлобен и готов на всичко. В това
състояние срещна Черната Виола. Говореше се, че е много умела и научила
тайната на черната магия от леля си, а за нея се носиха страховити
легенди. Била направила толкова злини с магиите си, че ден след
погребението й я намерили изхвърлена от гроба. Погребали я отново, но и
на следващият ден я намерили изгонена от земните недра. Случката се и
потретила. Накрая за да я приеме земята я погребали с едно умряло куче, а
след години като разкопали гроба й я намерили съвсем цяла, мумифицирана,
почерняла като въглен.
Същото щеше да се случи вероятно и с племеничката й. Плашеше всички, но
се намираха отчаяни души които да я потърсят.
Отчаяна душа бе и неговата погубена от страст и озлобение. И ето, че
потропа на вратата на тази жена която всички се опитваха да изтрият от
паметта си.
Никога преди това не бе се чувствал по този начин. С жените му вървеше и
изобщо тъй бе привикнал с успехите си, че не знаеше какво е да бъдеш
отхвърлен и не разбираше тези които поради несподелена любов изпадат в
меланхолия или ярост. Имаше си приятелка с която се чувстваше толкова
добре колкото би могъл да си представи човек, а тя го обичаше така както
не всеки мъж може да бъде обичан.
Един ден обаче видя другата. “Нея”, своят кошмар и своят идеал. Разбра го
веднага още щом очите му се срещнаха с нейните. Видя най-голямото
предизвикателство, най-обещаващото блаженство, най-неподправената
прелест, най-сетните наслади и откровения което мъж можеше да изпита във
взаймството на любовта. Запозна се с нея. Дълго я ухажва как ли не.
Накрая се принуди да бъде открит до грубост с което откри истинското си
лице пред очите на Аия и тя му отговори просто и с едно единствено
изречение:
-Ето, че всичките ти претурфени доспехи паднаха и пред мен се откри един
самоходен члан.
Това беше достатъчно твърде стъпка на токче върху мъжкото му самолюбие и
той се зарече да не мисли повече за тази Аия....
И без друго си имаше Ани която го обожествяваше. Не успя да забрави обаче
предизвикателният поглед. Не можеше да не вижда пред себе си и навсякъде
очите на Аия. С това в сърцето му отново се завръщаше обидата си и
егоистичната ярост. Накрая призна всичко на Ани и я помоли да смени цвета
на очите си. Отначало това имаше ефект, но ден след ден, очите на Аия
започваха отново все по-силно и по-силно, по-невъзможно и от преди да го
измъчват. Нащастникът обладан от сляпа страст предложи на Ани да си смени
наистина очите с очите на Аия. Ани много го обичаше въпреки всичките му
недостатъци. Всъщност тя боготвореше и тях. Тя харесваше всичко в него и
за нея той съвсем не беше: "“амоходен член"” Чувствата му към нея я
принудиха да се съгласи и Черната Виола направи своята магия.
-Ти ще продадеш душата си на дявола-Рече му вещицата-Ще сториш каквото ти
кажа. Да се надявам ще изпиташ наслада с тези очи, за които го направи.
Дано да е пълна, защото ще е кратка.
-Заради тези очи съм готов да отида и в ада.-отвърна той, а думите му
отговаряха на истината.
В една безлунна нощ той се покачи в стаята на Аия. Момичето спеше и не
усети болка в мига в които завинаги се лиши от очите си, а той не
почувства никакви угризения защото вече се бе лишил от душата си.
Безлунната нощ свършваше когато изцедиха със светлина очите на Ани и
докато на мястото им надникваше зловещите бездни на слепотата
магьосницата рече на побеснелият от страст мъж:
-Хайде, тичай при другото момиче и й ги сложи докато още са живи!
-Но?
-Хайде, сляпа ли ще оставиш Аия, само, че си се влюбил в очите й?
-Но може ли?
Магьосницата се изсмя.
-Не може, беше шега. Ти и отне очите за да ги влюбиш в себе си и сега,
тя, ще остане сляпа. Само се пошегувах.
-Що за шега?
-Твърде мъдра за да я разбереш.-изкикоти се Черна Виола.
Когато Ани се опомни от унеса в който бе изпаднала под въздействието на
магическата напитка, бе сама в стаята. Погледна се в огледалото. Наистина
се бе сдобила с прекрасни очи. Малко я дожаля за момичето от което ги бе
откраднала, но за щастието на любимия си бе готова на всичко. Зачака го с
нетърпение. Когато обаче вратата се отвори и на прага застана той бе
изумена. Не бе го виждала толкова жалък и нищожен.
-Какво е станало с теб?-попита го тя.
-Какво да ми е станало?-посрещна с учудване въпроса й.
-Ти си друг! Това не си ти!
-Разбира се, че съм аз-засмя се той и се нахвърли да я прегърне, но тя
грубо го отблъсна.
В това действие той разбра всичко. Очите го отхвърляха. Тези очи бяха
видели неговата низост и не го желаеха. Предизвикваха го, но го
отхвърляха.

* * *

Заживя сам. Не искаше да види никого и избоде очите си с един нажежен
пергел. После бе много доволен, че бе имал силата да го стори.
Беше разбрал това, че цял живот се бе любил със слепотата.


хорър и трилър фантастика

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Музите

  Тя се разплака. Той й повтори, че е щастлив. Нищо, че ще забрави. След това пак се любеха. Накара я отново да му разкаже, вече без да плач...