Излизаше от кожата си. Бе виждал, любил, притежавал, заблуждавал, губил
непохватно, но улавял отново, съзерцавал, унижавал, възвисявал и забравял
много жени.
Сега заслепен от страст бе отхвърлен. Озлобен и готов на всичко. В това
състояние срещна Черната Виола. Говореше се, че е много умела и научила
тайната на черната магия от леля си, а за нея се носиха страховити
легенди. Била направила толкова злини с магиите си, че ден след
погребението й я намерили изхвърлена от гроба. Погребали я отново, но и
на следващият ден я намерили изгонена от земните недра. Случката се и
потретила. Накрая за да я приеме земята я погребали с едно умряло куче, а
след години като разкопали гроба й я намерили съвсем цяла, мумифицирана,
почерняла като въглен.
Същото щеше да се случи вероятно и с племеничката й. Плашеше всички, но
се намираха отчаяни души които да я потърсят.
Отчаяна душа бе и неговата погубена от страст и озлобение. И ето, че
потропа на вратата на тази жена която всички се опитваха да изтрият от
паметта си.
Никога преди това не бе се чувствал по този начин. С жените му вървеше и
изобщо тъй бе привикнал с успехите си, че не знаеше какво е да бъдеш
отхвърлен и не разбираше тези които поради несподелена любов изпадат в
меланхолия или ярост. Имаше си приятелка с която се чувстваше толкова
добре колкото би могъл да си представи човек, а тя го обичаше така както
не всеки мъж може да бъде обичан.
Един ден обаче видя другата. “Нея”, своят кошмар и своят идеал. Разбра го
веднага още щом очите му се срещнаха с нейните. Видя най-голямото
предизвикателство, най-обещаващото блаженство, най-неподправената
прелест, най-сетните наслади и откровения което мъж можеше да изпита във
взаймството на любовта. Запозна се с нея. Дълго я ухажва как ли не.
Накрая се принуди да бъде открит до грубост с което откри истинското си
лице пред очите на Аия и тя му отговори просто и с едно единствено
изречение:
-Ето, че всичките ти претурфени доспехи паднаха и пред мен се откри един
самоходен члан.
Това беше достатъчно твърде стъпка на токче върху мъжкото му самолюбие и
той се зарече да не мисли повече за тази Аия....
И без друго си имаше Ани която го обожествяваше. Не успя да забрави обаче
предизвикателният поглед. Не можеше да не вижда пред себе си и навсякъде
очите на Аия. С това в сърцето му отново се завръщаше обидата си и
егоистичната ярост. Накрая призна всичко на Ани и я помоли да смени цвета
на очите си. Отначало това имаше ефект, но ден след ден, очите на Аия
започваха отново все по-силно и по-силно, по-невъзможно и от преди да го
измъчват. Нащастникът обладан от сляпа страст предложи на Ани да си смени
наистина очите с очите на Аия. Ани много го обичаше въпреки всичките му
недостатъци. Всъщност тя боготвореше и тях. Тя харесваше всичко в него и
за нея той съвсем не беше: "“амоходен член"” Чувствата му към нея я
принудиха да се съгласи и Черната Виола направи своята магия.
-Ти ще продадеш душата си на дявола-Рече му вещицата-Ще сториш каквото ти
кажа. Да се надявам ще изпиташ наслада с тези очи, за които го направи.
Дано да е пълна, защото ще е кратка.
-Заради тези очи съм готов да отида и в ада.-отвърна той, а думите му
отговаряха на истината.
В една безлунна нощ той се покачи в стаята на Аия. Момичето спеше и не
усети болка в мига в които завинаги се лиши от очите си, а той не
почувства никакви угризения защото вече се бе лишил от душата си.
Безлунната нощ свършваше когато изцедиха със светлина очите на Ани и
докато на мястото им надникваше зловещите бездни на слепотата
магьосницата рече на побеснелият от страст мъж:
-Хайде, тичай при другото момиче и й ги сложи докато още са живи!
-Но?
-Хайде, сляпа ли ще оставиш Аия, само, че си се влюбил в очите й?
-Но може ли?
Магьосницата се изсмя.
-Не може, беше шега. Ти и отне очите за да ги влюбиш в себе си и сега,
тя, ще остане сляпа. Само се пошегувах.
-Що за шега?
-Твърде мъдра за да я разбереш.-изкикоти се Черна Виола.
Когато Ани се опомни от унеса в който бе изпаднала под въздействието на
магическата напитка, бе сама в стаята. Погледна се в огледалото. Наистина
се бе сдобила с прекрасни очи. Малко я дожаля за момичето от което ги бе
откраднала, но за щастието на любимия си бе готова на всичко. Зачака го с
нетърпение. Когато обаче вратата се отвори и на прага застана той бе
изумена. Не бе го виждала толкова жалък и нищожен.
-Какво е станало с теб?-попита го тя.
-Какво да ми е станало?-посрещна с учудване въпроса й.
-Ти си друг! Това не си ти!
-Разбира се, че съм аз-засмя се той и се нахвърли да я прегърне, но тя
грубо го отблъсна.
В това действие той разбра всичко. Очите го отхвърляха. Тези очи бяха
видели неговата низост и не го желаеха. Предизвикваха го, но го
отхвърляха.
* * *
Заживя сам. Не искаше да види никого и избоде очите си с един нажежен
пергел. После бе много доволен, че бе имал силата да го стори.
Беше разбрал това, че цял живот се бе любил със слепотата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар