петък, 23 март 2012 г.

Когато си самотна


Смоковницата
с пулсираща хралупа,
с извити до земи
от тежестта клони,

с плодове - притворени очи
от които се стича
сок на тръпчивото
мълчание,

тъй е напращяла,
че въздухът далеч от нея
е сладък
и лепи по крилцата
на мушици
и те падат обезсилени
като несподелените й
желания,

тъй е благоуханна,
че не прилича
на истинска,
но под клоните й
земята, тъй горчи,
че чак е изгоряла,
от окапали илюзии.

2005

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email