Смоковницата
с пулсираща
хралупа,
с извити до земи
от тежестта
клони,
от които се стича
сок на тръпчивото
мълчание,
тъй е напращяла,
че въздухът далеч
от нея
е сладък
и лепи по
крилцата
на мушици
и те падат
обезсилени
като
несподелените й
желания,
тъй е
благоуханна,
че не прилича
на истинска,
но под клоните й
земята, тъй
горчи,
че чак е
изгоряла,
от окапали
илюзии.
2005
Няма коментари:
Публикуване на коментар