Мелницата


                                          Колаж: Elfi Elfida


Мелницата

Тя обичаше
своята мелница,

построи си я сама,
крехка беше,
но сама отсече
дърветата,
наряза ги на дъски
и дълги години
с тях строи
своята мелница.
Оцвети я със слънчогледи
и лаврови венци.
Надяваше се
ще дочака своя Дон Кихот,
но такъв нямаше
и тя скочи между зъбците,
но не кръв,
изтече,
ситно брашно.

Откриха го селяците,
Омесеха хляб
и го продадоха за 50 ст.





Експериментална лирика

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Музите

  Тя се разплака. Той й повтори, че е щастлив. Нищо, че ще забрави. След това пак се любеха. Накара я отново да му разкаже, вече без да плач...