четверг, 26 апреля 2012 г.

Имам в себе си


Имам в себе си едно човече,
то е малко,
много енергично,
всяка моя дейност му се струва игра


и иска да я върши,
и му оставям ръцете си,
и то играе със тях,
и най-скучното му е забавно,
много е игриво,
много,
не е много умно
и все пита ли,
пита.
Вчера попита:
"Какво са звездите?"
Казах му:
"Пръски от кихавицата ми."
Не знам,
излъгах ли го,
или себе си излъгах.
Глупаво е,
но лесно не се лъже,
даже много трудно.
По-лесно то
ме лъже,
макар не го желае.
Понякога се уморява,
става топло,
сгушва се
и се унася
и преди да заспи
ми казва:
"Аз те обичам."
Сънува.
Аз живея
в съня му.
Страшно е любопитно,
все върти очите ми
наляво и дясно,
на дясно - наляво,
навсякъде се опитва да ги пъхне,
и в сифона,
и в олука,
и под всички поли
и книги
и чете надписите на стените
и живота не му се струва глупав,
нали самото то е глупаво.
Понякога изглежда болно,
умърлушено е,
имам чувството,
че ми се сърди,
но май го боли
както мен не е боляло.
И пуши повече от мен,
и може би
ме познава по-добре,
а понякога
го оставям да говори
вместо мен.

И изчезва
миг преди да те прегърна,
изричайки:
-Обичай я,

Комментариев нет:

Отправить комментарий

Follow by Email