Имам в себе си
едно човече,
то е малко,
много енергично,
всяка моя дейност
му се струва игра
и иска да я
върши,
и му оставям
ръцете си,
и то играе със
тях,
и най-скучното му
е забавно,
много е игриво,
много,
не е много умно
и все пита ли,
пита.
Вчера попита:
"Какво са
звездите?"
Казах му:
"Пръски от
кихавицата ми."
Не знам,
излъгах ли го,
или себе си
излъгах.
Глупаво е,
но лесно не се
лъже,
даже много
трудно.
По-лесно то
ме лъже,
макар не го
желае.
Понякога се
уморява,
става топло,
сгушва се
и се унася
и преди да заспи
ми казва:
"Аз те
обичам."
Сънува.
Аз живея
в съня му.
Страшно е
любопитно,
все върти очите
ми
наляво и дясно,
на дясно -
наляво,
навсякъде се
опитва да ги пъхне,
и в сифона,
и в олука,
и под всички поли
и книги
и чете надписите
на стените
и живота не му се
струва глупав,
нали самото то е
глупаво.
Понякога изглежда
болно,
умърлушено е,
имам чувството,
че ми се сърди,
но май го боли
както мен не е
боляло.
И пуши повече от
мен,
и може би
ме познава
по-добре,
а понякога
го оставям да
говори
вместо мен.
И изчезва
миг преди да те
прегърна,
изричайки:
-Обичай я,
Няма коментари:
Публикуване на коментар