суббота, 3 ноября 2012 г.

"Всичко е съдбовно" - Стивън Кинг



Има теми – вечни предизвикателства за автора и неговото майсторство. Познати са и в литературата и киното имат своите шедьоври, десетки и стотици по-слаби изпълнения. Изглеждат дори изчерпани, но не и за добрите и още по-добри творци, а най-добрите създават от тях нови шедьоври, които затъмняват дори впечатленията от най-старите, когато сюжетите освен с всичко останало са разполагали и с очарованието на оригиналността.
„Всичко е съдбовно” е сборник с четиринадесет такива теми. По-убедителен начин на Стивън Кинг да покаже за пореден път виртуозност, просто няма. И лично приемам за ирония заглавието на предговора, в който Стивън Кинг сам се нарича: „Творец на почти умиращо изкуство” след като доказва, че и стара история може да звучи по нов начин, че тезата „всичко е казано – всичко е писано” в практиката на изкуството е изобщо без сила, докато има подобни разказвачи.  
Всяка от историите грабва, забравяш за подобни.  Не ги четеш, изживяваш ги, като дете пред огнището, омагьосан от майсторската импровизация на изключителния разказвач.

Зала за аутопсии номер четири

Историята за живия „мъртвец”, човек, който смятат за мъртъв, а той не само, че е още жив, но е и в съзнание и проследява събитията преди неговото погребение.

Човекът с черния костюм

Нямам си на представа защо Стивън Кинг е критичен към тази своя история. Поредната среща с дявола, но приказния език прави атмосферата неповторима. Под кожата си на малолетния герой, който се среща със злата сила, а всичко е по-скоро затрогващо, отколкото ужасяващо. Макар да си е и много, много ужасяващо.

Всичко, което обичаш, ще ти бъде отнето

           Смъртта на търговския пътник и описанието на едно самоубийство, колекционирането от изписаните по тоалетните бисери, тези познати мотиви наедно. Как ще завърши...

 

Смъртта на Джак Хамилтън

Изпитвам алергия към идеализираните гангстери. Дори всепризнати и безсъмнени шедьоври като „Кръстникът” малко ме дразнят. Е, българин съм, живял съм достатъчно в мутренски времена за да мразя мутрите, но този път истински се забавлявах. Романтизмът си е романтизъм, а ако автора може да го създаде, внушението е съвсем различно от псевдо – реалистичните идеализации. Става въпрос за именити американски гангстери, но на едно друго ниво, затрогват с една различна не – често срещана в истинския живот добродетелност.

Сестричките от Елурия

Това е история от поредицата за „Тъмната кула”, нова среща с уестърн- фентъзи героя Роланд, мистичния сюжет, паразитиращите същества е често експлоатирана и от самия Стивън Кинг тема, но въздействието и този път е съвсем различно.

В стаята на смъртта

Пленен и изтезаван от мексиканските тайни служби журналист. Идеята на Стивън Кинг е било да пресъздаде ужаса и абсурда подобен на някои от творбите на Кафка, но с хепи – енд. Получилото се: един супер – напрегнат трилър.

Всичко е съдбовно

Това вече трудно може да се опише с няколко думи. Притежаващ мистични и изключителни сили младеж, използван от тайните служби, но дотук е приликата с да речем: „Живата факла” и езика, и състоянието на героя е съвсем различно. Много са размислите, много изводите.

Теорията на Ел Ти за домашните любимци

Вечната семейна война като съжителство между домашните любимци: котка и куче. Забавна, с черен хумор. Много свежарска.

Пътуващото зло се отправя на север

Злото в картина. Преди „Портретът на Дориан Грей” на Уайлд е „Овалният портрет” на Едгар Алън По. Тема винаги предизвикателна, а как я изпълнява Стивън Кинг...

Обяд в ресторант „Готам“

А, ако келнерът, който изпълнява поръчката докато сте в развод с половинката ви полудее?

Онова чувство, което се изразява само на френски

Дежа Ву и омагьосания кръг в живота. Без смърт, живот в мъртвило...

1408

Това е филмирано. Като съм гледал филма дори не знаех, че е на Стивън Кинг. Препоръчвам разказа. Темата с хотела/строноприемницата/ с призраци.

Да се возиш на вагончето на смъртта

Е, подобна страховита мисъл е минавала през главата на всеки. Появява ти се злото, могъщо същество и те пита между двете големи злини, коя би избрал. Кое между най-скъпите ти неща можеш да пожертваш за да спасиш по-скъпото.

 

Петачето, което носи късмет

              Какви са вариантите, ако късмета ти се усмихне, ако едно петаче е начало на големи, още по-големи и още по-големи печалби. Трогателна социална приказка.


Истинско удоволствие. Винаги съм ценял Стивън Кинг като романист, но в този сборник Стивън Кинг е по-Стивън Кинг и отколкото в романите си. 

Защо точно мен?

Как ме позна, нямам представа. Бяха минали седемнадесет години, бях започнал да оплешивявам и тежах най-малко с двадесет килограма повече. И иначе се обличах, и различна походка имах, но още щом извика името ми придружено от сладкото: „ама хей ти ли си?”, се превърнах в онзи импулсивен юноша който бях, тогава. Изрекох нещо глупаво, грабнах я и я разцелувах насред площада, пък нека някой е видял и да доложи на жена ми, че и на щерките, че и на тъщата. Хванах я за ръка и не исках да я пускам. Дръпна се два три пъти, а после така се усмихна, че ме разтопи и възбуди. Каза ми сериозно, че бърза. Аз пък не исках и да чувам. Не и без да пием по нещо. Затъжил съм се, гаден ми бил деня, чувствал съм, че нещо ще оправи настроението ми, да не го прави по-отвратително отколкото и без друго да е. Засмя се, същата си беше останала макар значително по-привлекателна, малко отслабнала и изрусена. 

пятница, 2 ноября 2012 г.

Историята на една книга

Вижте, аз не се разбирам.
Имам интелигентен вид и знам, че казвам мъдри неща, но съм глупава. 
Той ме разбира по-добре от самата мен и ми помага и аз да се разбера.
Някога беше щастлив с мен, отделяше ми цялото си време, не мислеше за нищо друго, не мислеше за друга дори когато имаше любовница.
Изливаше цялата си страст в мен, пълнеше ме със себе си. Забравяше, че го има и има нещо каквото и да било извън мен.

четверг, 1 ноября 2012 г.

Знаме или фетиш

Откачалката пак се беше напил при откриването на изложбата си и две думи на кръст не успя да каже, преди да го отведат да си поспи. Поведението му е скандално, но че е гений, гений е… 
Балансът на агресия в картините му и приложните му творби показва истинската хармония, създава чувство на комфорт и усещане за равновесие между противопоставящите се сили между битието и личността. Разделяше света на психологическа и геометрична реалност, а между тях като знак за равенство поставяше откритата от него форма простираща се поравно измежду териториите на двете реалности. 


среда, 31 октября 2012 г.

Лечителката

Последното което видях беше как мургав мъж излезе от къщата. Изглеждаше тъжен, изведнъж се усмихна, вдигна патерицата си победоносно над главата, хвана я с двете ръце и я строши в крака с който преди това куцаше. Многобройното му семейство се хвърли да го прегръща.
Бих се усъмнил, че е истина, но преди него излезе момиче с явна анорексия. Едва ли тежеше и тридесет килограма. Започна да яде вафлата която нейната майка й подаде. 
Поговорих с човек който беше сигурен, че с едно единствено докосване старицата е разбила камъните в бъбреците му…
„Не, днес не ме боляха, но изведнъж разбрах какво е усещането да са здрави. Олекна ми, цветовете чак се промениха.”

вторник, 30 октября 2012 г.

Пробуди дивата

Изненадах се като го видях на вратата, чак леко подскочих. Поканих го, това и очакваше. Мислех, че ще е на чай, предпочете водка.
Не знаех, че пие.
Започна да говори за нея. Каза ми повече, доста ме учуди. Мислех, че й е съпруг. Оказа се, че е неин брат. Сигурно са от различни бащи. Изобщо не си приличаха. Налях си, чукнах чашата си с неговата и му казах с усмивка, че ще го размажа. Не трепна, бръкна в джоба си извади бележката ми която й пратих. Разгърна я на масата и я изрита с показалец. 
-Не го прави повече! Не знаеш какво й причиняваш. Тя не…Разбери! Грубо ще прозвучи, но тя не е нормална.
Свих устни неволно. Щях да кажа нещо много гневно, но той продължи:
-Стяган ли си бил с каиши, за да не беснееш!
-Но тя…

понедельник, 29 октября 2012 г.

Отмъщение


Някои хора са доста отмъстителни към бившите си половинки. С усмивка, един шеговит разказ по темата.

"Отмъщение"

Клонът се изви. Стори ми се, че изпращя. Леко се хлъзнах. Помислих си, че това е краят ми или най-малко ще остана на инвалидна количка до края на дните си.
Деляха ме сантиметри. Протегнах максимално шия. Отпуснах пръсти. Държах се само на

воскресенье, 28 октября 2012 г.

"Междинна станция" - Клифърд Саймък или книгата в която искам да живея

Ако можех да си избера в коя книга да живея, без да се разколебая дори бих избрал "Междинна станция". Ако можех да си избера кой литературен герой бих искал да бъда, пак без колебание бих избрал Инок - главния герой на "Междинна станция".
Инок е особняк. Дори за малкото си съседи, фермери в пустеещо място в прерията, минава за особняк. Необщителен е, вглъбен в себе си, на всичкото отгоре...изглежда безсмъртен. Те

По сред бял ден

Не успях да събера парите за откупа на колата и останах без нея. Вдигнаха ми я посред бял ден. Беше гарирана пред дома ми. Минути преди това стоях на прозореца и ако точно в този момент не ми позвъниха по телефона от службата, щеше да стане през очите ми. 
Наглост!
Случи се преди година и още чакам нещо от застраховката. Ще има да чакам. 
Преди четири месеца нахлуха в дома. Спели сме с жената най-спокойно в спалнята. Не знам какво щеше да се случи, ако някой от нас се бе събудил да отиде до тоалетната или да пие чаша вода. Аз не спя спокойно. Тя не е много добре с бъбреците и уринира често. И тази нощ е ставала. Може да е било минути преди влизането им или след излизането им. Може, дори, да са били спотаени зад някоя завеса. Не смея да си помисля какво можеше да се случи, ако ги беше видяла. 

Лунички

Да съм умен, не съм, но смятам по-бързо и от компютър. 
Липсва ми въображение и езика ми не е добър, макар да съм прочел с пъти повече книги от всеки филолог. Чета страница за 15 – 40 секунди, според зависимост от шрифта и големината на страницата, тоест броят на думите и знаците отпечатан от нея. Съдържанието няма значение защото помня текста наизуст. Компресирам го в едно тъмно чекмедже в паметта си и притрябва ли ми забавление го вадя. Свои думи обаче трудно нареждам в изражение. Да изразя свое чувство е почти немислимо. 

Follow by Email