Пророкът
Пророкът, тъпкан
с антидепресанти,
мърмори със
стената, рисува с тебешир човечета,
а пяна стича се
по миксера на мислите
вървят пижами на
свидетелства
на живи –
балсамирани прозрения,
с усмивки
идиотски,
зъби паднали,
далече от
витрините на времето,
печални твари
на затворен
космос.
Идеята
е гърла на
повикване,
но още влюбен в нея,
Няма коментари:
Публикуване на коментар