четверг, 22 марта 2012 г.

Искам да ти кажа


                                                     Колаж: Elfi Elfida

Мислите ми се сверяват
по часовника,
звънят, не пеят
със щурци,
с врабчетата,

и нотите с които казвам ти:
„Обичам те”
са вече механични,
на износване,

долавям вече точността си,
побъркан кръг
и тесни граници,
гърди прегазени от себе си,
от воля стигнал
до безволие,
аз търся слабостта си
в тебе,

прави ме неуверен
и объркан,
накарай ме да полудея,
от силата си да избягам,
дете да бъда,
даже и да плача,
дете изгубено да бъда,
забравил опит
и спечелените битки,
изгубените също,

да забравя мъдростта си,
везните си
и крехките баланси,
и стиховете да забравя,
и всички пътища,
пътеки,
които сам оплетох
като паяк,
да хвана смисъла,
ала оплетох се
накрая,

аз сам…

Накарай ме да ги разкъсам!

Лишен от всякаква опора,
във твоята природа
я открия…

2 комментария:

  1. Благодаря ти. Благодаря ти от сърце! Скъпи спомени са ми стиховете.

    Вчера написах това за тях:

    Рядко стиховете ми са били поезия, всъщност почти никога не са били. Виж, живота ми е бил истинска поезия, с любов и страдания, хаос от символи в ритмиката на учестения пулс: кога от възбуда, кога от страх, кога от болката на безкрайно огорчение, от отчаяние или от възхита пред красотата: на природната картина, жена или на миг, в който спасителна мисъл ме е изтръгнала от ямата на печалта. Стиховете ми са кавър. Не много сполучлив на тази по-истинска поезия. Снимки чрез думи на мигновение, което не може по друг начин да се улови. Споделям ги не като поезия, а като сърцето си.

    ОтветитьУдалить

Follow by Email