сряда, 25 юли 2012 г.

Превръщаше се в гарвани





Всички си мислеха, че полудява, но той се превръщаше в гарвани. 
Започна с обикновена криза. Сред несправедлива присъда. Нападнат беше от пияни млади хора и за да се защити удари единият и счупи челюстта му. В съдът нещата се обърнаха. Нервите му не издържаха и обиди и съдебният състав. За това го глобиха, а за причинената средна телесна повреда го осъдиха условно. Синът му доста се смя и го увери, че нищо не се е случило. Жена му, също го подкрепяше и утешаваше. Съседите направо бяха горди с него и често му подхвърляха, че точно така трябва да се постъпва, а присъдата няма как да му навреди. Така и изглеждаше. Той беше кротък човек и не се очакваше от него да направи друго прегрешение, че да бъде
осъден ефективно. Освен това имаше стабилна работа и го чакаше не след дълго пенсия. Вече не беше и млад за да е необходимо чистото съдебно минало като препоръка в кариерата и живота. Създал си беше приятели и познати, а хората го познаваха и знаеха много добре, че не е никакъв престъпник. Въпреки това седмицата в която траеше съдебната драма му се струваше ужасяваща. Претърпявал беше тежка операция на двадесетопръстника, катастрофа с мотоциклет като младеж, тежка военна служба и ранна загуба на родители, първи неуспешен брак и голямо разочарование от голямата му дъщеря която сега се скиташе някъде из света, но често му се присънваше макар да не искаше да го види. Преживял и жилищна измама след която остана на улицата с млада втора съпруга и син, още бебе. Наложило се беше да смени работата си която обича и да започне живота си отначало. И успя въпреки всички трудности да понесе изпитанията, при това без да загуби чувството си за хумор. Участвал бе и в протестни митинги, завличан в мелета, арестуван и освобождаван. Веднъж една оцеля след препиване, а веднъж завистник опожари скъпата кола за която беше пестил близо петнадесет години. Погребвал беше и приятели. И жени които е обичал и от които е бил обичан. Изобщо, може да се каже, че беше преживял и изпатил човек, но въпреки всичко прие твърде тежко символичната присъда. Започна да се дразни когато го хвалеха или упрекваха. Когато се опитваха да го утешат или ругаеха абсурдните закони, корумпираните и некадърни служители на Темида, духовната разруха на обществото която е виновна за всичко, лошият късмет който винаги е спохождал обикновеният и честен човек. Дразнеха го и когато мълчаха, но гледаха тъй в него, че все едно пак му говориха за случката. Дразниха го и когато му се присънваха. А другото което често му се присънваше беше сибирска каторга или тексаска килия на смъртник. Често надзирателят беше един от старшините от военната му служба, а в други случаи телевизионен водещ на новините. Накрая не можеше да види униформа на улицата или да погледне в телевизора без да се разстрои.
Стана мълчалив и враждебен. Избягваше всички. Затвори се като в килия в таванската стая и не излизаше с дни. 
„По-добре сам да се лиша от свобода отколкото да ме лишат от нея. Винаги може да се случи. Не съм си и помислял преди, че е възможно…”
И това беше най-стройната му мисъл. Всички останали бяха пълна каша. 
Отслабна и брадяса. Зачерви очи и намрази жена си. Спря да пие бира и намаза с кафява боя стъклото на таванската. Избра възможно най-противната разцветка. Гадеше му се чак на зазоряване. Спря да пие и лекарствата си за стомаха. И все повече отслабваше. 
Една вечер за минути умря. Очите му бяха отворени. Зрението обхващаше всичко. Таванската стая, таванските стаи на съседите, капандурите, антените. Покривите на съседните блокове и кооперации. Целият град съзираше през птичи поглед. Със стотици очи. И имаше странното усещане, че предизвиква лек суеверен страх. Предизвиква го у всички. Без изключение. И този страх кара хората да не желаят да мислят за него. 
„Да можех да превърна спомена си…”
Въпреки, че още беше мъртъв си помисли. 
И реши да го направи. 
Откъсна спомена си и го превърна в гарван. 
Устата му се разтвори и от нея излезе птицата. Кацна до затвореният прозорец. Завъртя два три пъти глава и излетя през пролуката за комина. 
Тогава той оживя. 
Малко трудно е да се опише кое помнеше и кое не помнеше. Помнеше, че искаше да забрави нещо и забрави това което искаше. Превърна го в гарван. 
„Странна работа…”-промърмори, отвори вратата на таванската и повече не се качи в нея. 
„Толкова лесно било!”
От този ден реши да стане нов човек. Припомни си всичко което му бе влияло, което го бе смазвало и карало да се срамува. Боклукчийският камион и куцият мъж с гадната усмивка който му беше отнел жилището с измама и наглост. Демоничното поведение на първата му съпруга което обсеби постепенно и дъщеря му. Любовникът и на двете. Малката нямаше и петнадесет. Не го уби, а искаше. Не успя и да го осъди, макар да опита. Предателството на приятели, насмешките на врагове. Мислеше си отдавна, че тези неща са зад гърба му, но сега когато успя да се спаси от един страшен спомен, разбра какво е един спомен да те е напуснал…
„Сигурно съм преживял нещо много, много ужасяващо. Толкова лоши спомени имам, а този не съм понесъл. Дано не се върне. Дано…”
И още на другата вечер освободи вторият гарван. Забрави, че е имал друго семейство. Превърна годините в девет гарвана. И те излетяха. Забеляза, че има петна по крилете им. Приличаха на петна от кръв, но бяха нещо повече от кръвта която може да се прилее. Това беше материализирана информация. Всички знания които беше натрупал в този период от медиите, от книгите, от живота, от собствените размишления върху получените обработени факти. Хиляди думи, хиляди емоционални състояния и въпроси, цветове и малки прекрасни спомени между големите лоши удари на съществуването се превърнаха в петна по перата на гарваните. И отлетяха. 
Не заподозря какво е. Дори не си го помисли. Чувстваше се олекнал. Облекчен. Щастлив. 
На другият ден превърна в гарван един съсед с който спореха по футболни въпроси. Ядоса му се, а се чудеше какво да превърне в гарван за да изпита насладата от освобождаването. След това онзи му кимваше, той отвръщаше на поздрава, но не помнеше откъде познава този човек и защо му кимва. Понякога като се зачудеше се сещаше какво се е случило.
„Превърнал съм спомена си за него в гарван. Сигурно е лош човек. За това. Няма да му кимам повече. Ще превърна в гарван и това, че съм отговорил на поздрава му днес.”
И това се повтори няколко пъти без да помни, разбира се, че се повтаря. 
Отдавна беше превърнал тежката операция и катастрофата в гарвани. 
С войнишката служба се гордееше и често говореше за нея в кръчмата, така че не му се искаше да се раздели. 
Да забрави името на прекрасният си син обаче не си и помисляше. 
Мина му през ума да обиколи из града, да натрупа неприятни спомени, за да ги превърне в гарвани, но се беше появило непреодолимо препятствие. Беше забравил всички улици. Трудно си спомняше дори в кой град се намира. Цялата му памет вече беше в бели петна. Знаеше, че при всички случаи ще се загуби. 
Накрая въздъхна и започна да изпуска спомените си от казармата. 
Гледаше как отлитат. Крещеше след тях и махаше с ръце.
Това което настъпваше с него приличаше на старческо оглупяване и всички си мислеха, че това го е сполетяло. 
Стараеха се да се държат с разбиране, да отговарят на глупавите му въпроси без раздразнение и проявяваха доколкото всеки един по отделно е способен, добротата си. Започнаха обаче да го отбягват. Когато някой кажеше нещо лошо за развъдилите се гарвани в квартала побесняваше. Едър и силен мъж беше, а освен това не съзнаваше много неща и можеше да бъде опасен. 
В същото време стотиците гарвани досаждаха. Кацаха по прозорци, по перила. Късаха прането от просторите. Разстройваха телевизионните антени, а понякога до късни нощи не можеше да се заспи от зловещите им звуци. 
Пренаселели бяха и парка. Плашеха децата и създаваха прокобно усещане и при възрастните. 
Не веднъж се беше случвало жена да дръпне пердето и да изпищи при взрените в нея очи на пернатото. 
И ставаха все повече и повече, а той изглеждаше все по-глупав и по-беззащитен.
Една вечер жена му раздразнено рече:
-Проклети птици! Не може да се спи от тях. Откъде се взеха толкова много и толкова кресливи! От преизподнята ли излизат! Ама, че гадове!
И още щом го произнесе гарваните станаха с един повече. 
Гледаше я глупаво и объркано.
-Какво ти е?-попита го, забелязала нещо нередно.
Не помнеше нито коя е, нито къде се намира. Помисли, че е някакъв капан. Побягна от дома си. 
Тръгна към парка към който го влечеше нещо познато. Това бяха стотиците гласове на гарвани. 
Луташе се дълго из алеите. Загуби представа къде се намира. Спъна се и падна в едни храсти. 
Не позна и гласа на сина си. Забравил за жена си, не можеше да приеме, че има и син. Не отговори на виковете му. 
Младият мъж произнасяше високо неговото име.
Сигурно беше капан.
И превърна и името си в гарван. 
А после загуби представа, че се намира в храсти и че те спъват и дрехите се закачват по тях.
Заплете се. Разкрещя се.
Гарваните се събираха около него.
При всеки вик се натрупваха все повече и повече. 
Накрая се нахвърлиха върху него.
На сутринта откриха оглозган скелет. 





хорър и трилър фантастика

4 коментара:

  1. Много силен разказ. Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, благодаря ти. Приеми го като подкрепа към цялата идея за която работиш: позитивното мислене. Тук просто описах последиците от негативност, която убива.

      Изтриване
    2. И аз благодаря! Негативността е жестока отрова. Антидотът е един-позитивност, дано повече хора го осъзнаят:)Лека вечер!

      Изтриване
  2. Хареса ми. Страхотен разказ!

    ОтговорИзтриване

Follow by Email