събота, 9 ноември 2013 г.

Ням свят - 4. Гласът на мълчанието (уводна глава)



Първа глава
Бягащият звяр
1.
Сега, когато четеш тези редове, ти извършваш престъпление. Защото аз нямам право да пиша, а никой да ме чете.
Ти го правиш, а си защитник на закона.
Налага се да го нарушиш, за да го опазиш. Каква ирония, а?
Да бъдеш задължен да вършиш това, което служител забраняваш на останалите.
„И раздели Голямото мълчание хората на две. На едните даде гласни струни, а на другите букви. Едните да говорят с устите си, другите с ръцете си. И рече Голямото мълчание: да бъдат наказани онези, които имат гласни струни, а говорят с ръцете си. Защото дал съм им гласни струни, за да използват ръцете си за работа не за приказки. А приказките им са отрова за Словото ми.”
Отново изписвам единствения цитат от Писмените предания, който всички на този свят знаем. И питам се, след като съм го написал аз, дали и този цитат е отровен?
Кощунство, а? Иска ти се да извиеш врата ми. Настигни ме.
Аз съм вече някъде далеч. Или напротив: близо.
Зад девет планини в десета.
В градската канализация.
Може да съм пременен като един от подчинените ти или да съм измежду персонала на Домът за гости.
Сухата камериерка с гърбавия нос.
Палавите прислужници с луничките. С игривите погледи, с чуруликащите гласчета. Птички надарени с дарбата да радват сърца и вселяват в сънищата…
Сладки са, нали?
А аз имам дарби, знаете. Мога да изменям външността си.
Може да съм някой от гостите. Да, повечето са Безгласни. Но Шумящ може да се пристори на Безгласен, Безгласен на Шумящ: не.
Може да съм тихия господин с гърбавата фигура и тесните рамене. С монокъла на лявото си око и пожълтелите неравни зъби.
Бледоликият арфист с черните дрехи и прокобния дървен куфар.
Младоженката с широкополата шапка, която оглеждат критично, понеже е Безгласна, а избраника й е Шумящ.
Десетките мълчаливци, които ще си тръгнат днес, а са дошли снощи, някои и по малките часове. Не можете да задържите всички. А и без да знам, сигурен съм, че ще се намерят сред тях и такива, каквито са не само Безгласни, а и неграмотни. И трудно ще разберете дали крият или не могат да отговорят на въпросите ви. Сигурен съм, че и преследването на наглия Шумящ не искате да бъде шумно. Напротив: колкото по-малко разберат за него, толкова по-добре.
Забавлявам ли се? Честно казано: да.
Пиша, но не казвам нищо.
Пиша, защото може и да са последните ми редове.
Пиша, защото ме е страх.
Не мога да заспя, а трябва. Утре ще ми е дълъг ден. Даровит съм, но вие сте силните.
Много сте. Законът е с вас. Всички оръжия без едно – единствено, това с което разполагам аз: себе си.
Да, то изглежда ефикасно. Месеци ме гоните, а аз ви се изплъзвам. Губите следите ми и откривате само тези, които ви оставям аз. Тези писма. Не можете да ме опишете, а съвестните граждани, които ви дават информацията ме описват винаги различно. И аз, и вие знаете, че понякога ви подвеждат. Но също тъй, че няма начин по който да се различи фалшивата от истинската информация.
Защо ви водя след себе си ли? Миналият път ви писах по този въпрос. Кратко и ясно:
„Защото искам!. Чрез вас детективите, народните шпиони, защитниците на спокойствието и доброволците се опитвам да разбера истината за самия себе си. Сам не съм в състояние да я разкрия, но това е работата ви.”
Шегувах се, нали го усетихте. Истината е, че знам, че писмата ми се запазват. А също тъй, че ще бъдат съхранявани така както се съхранява реликва, като веществено доказателство до съда ми. След това ще бъдат унищожени, като отрова и проклятие. Заради тях се надявам по-дълго да ви се изплъзвам. Те ви водят след мен, те ме откъсват от вас.
Иначе страха ми…
Вижте, не ме е страх, че тъй наречените ви хирурзи ще ми ампутират ръцете.
Страх ме е, че ще го направят некадърно. И друго…
Че преди да ме осакатят, в състояние съм, не че искам да го сторя, но зная ли какво ще ми хрумне, може да осакатя някой друг от тях, аз.
Мисля си често за тази възможност, я тя от своя страна пробужда изкушения.
Има нощи в които тръгвам из площадите. На поредния непознат град. Никой сред никои съм. Обикалям алеите в парковете. Ако има река вървя по брега й. Ако реката има мостове, спирам по средата на моста и съзерцавам. Мислите ми бързо текат, досущ като вълните под приведеното ми лице. Често ми се струва, че съм видял паднала вейка, отнесена от течението някъде далеч. И я сравнявам с живота си.
И тогава осъзнавам колко е безсмислено цялото това бягане. Да, забавно е. Но разбирам, че от отдавна ме е домързяло. Отегчавате ме. А понеже сме участници в една и съща игра: отегчен съм от себе си.
Прибирам се в поредната си бърлога. Таванът танцува над мен, независимо пил ли съм или не. Хрумва ми възможността сам да се осакатя. Ще е напълно безболезнено. Доста бързо при това, а и има предизвикателство. Такава операция не съм правил. Мога да я сторя само веднъж.
Унасям се и в просъница ми се струва, че вече съм го сторил. Стряскам се. Ръцете ми отново се движат. Търся листа, винаги имам. И започвам да пиша. И понеже вече екзекутирахте не един или двама, които са ме чели, адресирам писмата си до вас. Пеят ръцете ми докато пишат. Редящите се думички ми доказват, че още ги имам.
Знам, че по този начин губя скъпоценна енергия, която утре може да е спасителна за тях самите. Но не мога да се спра, защото без да вършат това, ръцете ми точно в тези мигове ми се струват излишни. Напълно излишни.
Да ти се похваля, а и да ти дам още една следа. Онзи ден спасиха дете. Тези двете: порочните. При това безгласно дете. Апандиситът му се беше пукнал. Нямаше време, то умираше. Дори не разбра как стана, но болката му отмина.
Сигурно няма да го свърже с Хирургът на преизподнята.
Много ме поласка това прозвище. А и легендите, които се носят за мен. Кървави са и ми харесват. Давате ми идеи.
Знаете, че освен писма, понякога ви оставям трупове за следи.
И както спасявам невинен живот, така и отнемам невинен живот.
Също като теб съм божество, господарю!
Време е да спирам. До скоро. Не бързай с отговора:
Твой: Гайдерс
ако четивото ви харесва, моля, подрепете страницата на сагата «Ням свят» жеста ви е от значение за бъдещето й.
- See more at: http://cefules.net/book/%d0%bd%d1%8f%d0%bc-%d1%81%d0%b2%d1%8f%d1%82-3-%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d1%81%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d1%8a%d0%bb%d1%87%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d1%83%d0%b2%d0%be%d0%b4%d0%bd%d0%b0/#more-1799

Follow by Email