суббота, 5 мая 2012 г.

Гнездото


Няма да посмеят. Нали, няма да посмеят, нали? Кого питам, аз съм сама. Сама съм тук. Стъклооката трябваше да ми е майка. Той обеща, че ще ми е майка, но не е. Тя не е лоша, но с тези стъклени очи, а и се държи по-скоро като моя по-голяма сестра. Ще се разбираме с нея, но не ми е майка. Не мога да я почувствам майка. Не мога. Няма да й кажа, че ме е страх. Много ме е страх за него. Майка все

Порно-кралят


Да беше ме прострелял в сърцето!
Сигурно щях да умра и толкова, а аз и без сърце мога да живея. То ми е като склад, пълно е с красиви видения, събличащи се и съблечени сенки, влюбени мистерии, напъпили гърди и тежки като дюзи на Бойнг гърди, тела разтворили се да глътнат световният океан, побъркани, възбудени и мои, независимо докосвал ли съм ги или не.

Бърборкото и пороя





Мразех го, повече го мразех и от водната напаст. Повече го мразех и от шанса си, и от сенките, които видях преди осем години, и от пламъчето, което блесна преди баща ми да падне облян в кръв и да осъзная част от това, което никога не осъзнах напълно.
Мразех този празнодумец до себе си, откакто се познавахме. Имах чувството, че е от милиард години, а беше само от една. Не спираше да ме залива със сантименталности,

пятница, 4 мая 2012 г.

Храна за рибките

                                          Колаж: BG Север

Сипа храна на рибките. Разляха се цветове. Ако беше по-голям щеше да ги оприличи аквариума на палитра. Радваха се и го чувстваше. Той им беше като родител и тълкуваше знаците им. Лицето му изведнъж помръкна. За миг си помисли, че и те чувстват какво става в света на големите. Изгони мрачната мисъл и стисна зъби, даже тропна с краче. Майка му и баща му говореха високо. Не се

Вълшебното гювече



Викна ме да му помогна с покъщнината, а на мен не ми се вярваше, че се случва. Нямаше да оцелее. Твърде стар беше. Исках да му наговоря много неща, но менгеме стягаше сливиците ми. Гадеше ми се. Приличаше на призрак. По-висок от метър и седемдесет, не тежеше сигурно и петдесет.
Беше толкова бял, че сияеше. Не знам тази жена дали имаше сърце. Ако не я бях видял тук и сега

Косите

                                                    Колаж: Elfi Elfida, линк от блога й

Беше шест годишна когато както стоеше на ръба на близо тридесет метрова канара, разтвори косите и полетя. Направи неголям кръг и кацна благополучно. Засмя се и реши, че ще е нейна малка тайна. Научиха ли техните щяха да я накажат, да не излиза. Можеше и да отрежат косата й. Баща й уважаван човек и трябва семейството му да бъде за обществен пример. Сестра й пък щеше да се разплаче.

четверг, 3 мая 2012 г.

Самодивска носия

                                         Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Спеше на задната седалка и приличаше на кибритена кутийка. Пълна с опустошение и спасителна топлина. Как беше минал месеца, нима беше минал. Връщахме ли се надолу към града си, улиците и дома си или сънувахме? Имахме ли изобщо дом или си го измисляхме, а досега сме живели из шумите, иглолистните гори и скалите? Сигурни ли бяхме, че изобщо искахме да се върнем? Не смеех да пусна радиото, не за да не я събудя, а защото щях с едно

Две длани филхармония


Сутринта рано се развали колата ми, а трябваше да замина. Сега не знам къде, но тогава знаех. Постоянно гледах часовника си и таксито се бавеше. Закъснявах. Сега не искам да си спомням за какво точно. Стигнах навреме в гарата, но влака имаше закъснение с близо час. Превключих се на призрачен режим, потънах в звуци, цветове и миризми. Можех да си отспя разхождайки се, пиейки бира, гледайки часовника, разписанието или разлиствайки гланцирани прелести на

Мастурбиращата бездна

                                         Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Да я любиш прилича на нощно плаване със сал в потайни участъци на Амазонията където водата се превръща в чай и ром. Диво е, потенциално опасно и вероятно омагьосано. Разум няма. Има природа, загуба на чувство за реалност. Всяка мисъл се превръща в непотребен, развален прибор служил за ориентация. Ненужна тежест без никаква стойност. Тя е смугла и кипяща от живот. Потта й е афродизиак. Импулсивна и налудничава понякога. Непоправима романтичка. Вероятно не е

среда, 2 мая 2012 г.

Оранжевият костюм

Извършил бях Престъплението. Признат бях за виновен по тринадесет от общо четиринадесетте отправени към мен обвинения. Обжалването отхвърлено. Присъдата влизаше в действие. Първо трябваше да легна на стол напомнящ зъболекарски. Върху очите ми бяха пришити контактни лещи през които виждах далеч по-бедна от достъпната за човешкото зрение цветова гама. При някои присъди изобщо отнемаха цветовете. Трите основни цвята

Камбаната

                                                   Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Направи я за срам. Това направи с нея.
Една септемврийска нощ, мъглива като евтина кръчма, точно в три часът и тридесет минути камбаната на църквата започна да бие. Напоследък имаше строги мерки за нарушаване на нощното спокойствие и нито една дискотека не си позволяваше високи децибели, нито пък имаше дебил с достатъчно кураж да се изфука с възможностите на стереоуредбата си и каруцарският си музикален вкус. Градчето беше малко и в двата денонощни бара, няколко пияници тихо медитираха, двама влюбени шумно се мляскаха, патрулката витаеше призрачна, а луната притискаше носа си в един облак за да не кихне и да бъде арестувана като нарушител на нощното спокойствие. Сънищата в този момент бяха сладки и порочни, по-силните

Гмуркане


Блудкави пръсти стиснаха вътрешностите ми. Премаля ми. Не можех да го понасям. До преди се излизаше с него. Беше обаятелен, остроумен, знаеше вицове и къде да ме заведе преди да съм се досетила, че желая. Имаше присъствие, често коленете ми омекваха и се задушавах преди да ме е доближил. Умееше и да мълчи когато се нуждая и да отсъства от тялото си когато се нуждаех от

вторник, 1 мая 2012 г.

Похитената

-Иска ми се да съм мислеща вагина с татуирани антични тела в дива оргия, да бъда двуметрова мантия от протоплазма и мазен наркотичен екстракт да се стича по мен. Но да мисля. Да внушавам и повелявам. Вместо свои крайници да имам крайниците на всички които съм погълнала. Пластичната хирургия на е достигнала до такова ниво иначе щях да се преобразя. Някой ден жените ще го правят. Налудничаво ли? Не щом някой някога е пожелал друг ще извърши безумието му. Няма изолирани демони, нито уникална черепна кутия която да задържи съдържанието си единствена за себе си. Все

понедельник, 30 апреля 2012 г.

Каква буболечка


Представлява голямо усилие да сваля маската си. Трябва около час да се изкачвам по много хлъзгава и тясна пътека. Понякога забивам нокти за да не се свлека обратно в залата с лостовете за управление. Пътеката често е затрупана със секреции, остатъци от храна, размекнали се субстанции от маската. Затъвам в калта и ми коства огромни физически усилия да стигна до края й. Тогава

воскресенье, 29 апреля 2012 г.

Вуйчо ми отдалеч

Племенникът ми се оказа интелигентно момче с високо чело, кадифен глас, големи кафяви очи, говореше импулсивно думите му се изливаха и носеха поетично очарование и чувство за хумор. Преди да го затворят в психодиспансера беше учил философия, дори завършил семестриално, но не успял да предаде дипломната си работа. Занимавал се за кратко с бойни

Ръцете на майстора


Беше на зазоряване. На крак беше спал, май и ял. За последното не беше сигурен, но чувстваше, че има останало нещо между зъбите. Опита се да го избута с език, не се получи. Точно тогава му призля и се втурна към близките храсти за да повърне. Спазмите отминаха без да го е сторил, просна се на една пейка и задиша учестено. Погледът му беше разфокусиран, няколко същества с реактивни метли фучаха насам натам из главата му и разстилаха наситена с лютиви капки мъгла.

Дике


Слушаше я по телефона, слушаше я докато кафето завираше, изливаше се по котлона, издавайки писък като на наранената душа от другия край на линията. Всяка сутрин се повтаряше. Започна с грешка. Досадна грешка. Непознатата неправилно беше набрала телефон на доверието, а и трябваше по-скоро ясновидец. Не можа да затвори телефона, полюбопитства. Стори и се, че подслушва изповедалня. Не спеше в онази нощ, само витаеше, клатеше се като на лодка между съня и

Follow by Email