среда, 18 апреля 2012 г.

Татуирано с целувка


                                                          Колаж: Elfi Elfida/линк към блога й/


Имотната сделка беше много важна. Трябваше да я осъществя на всяка цена. Дори преспах със сина на доскорошният притежател на земята която след по-малко от година щеше да стане курортен център и да струва десетократно повече. Момчето беше полуумно, но се оказа голям любовник, не го очаквах и не това търсих в него, използвах го, защото имаше голямо влияние
над баща си. Влюби се в мен, не знаеше, че съм омъжена. В тези дни дори и аз бях забравила. Комисионата си заслужаваше усилията, но тя не бе единственият ми мотив.
Исках да успея на всяка цена. Просто го исках. После дойдоха угризенията.
Изтеклите дни приличаха на серия от съновидения с кратки прекъсвания и никаква логика помежду си. Налудничави, еротични, говорих романтични небивалици, младият мъж се бе побъркал по мен, не ме интересуваше той, а баща му, но над дъртият тарикат не можех да упражня влиянието което имах над него. Подаряваше ми разни дрънкулки. Опитваше се да говори нежно, но от устата му хвърчаха пръски, а гласът му беше по-дразнещ от скрибуцане с нокът по стъкло. Наистина вярваше, че го харесвам, че ме впечатляват уменията му. Правеше татуировки, наистина интересни, но това можеше да впечатли пуберите на които поправяше моторите. Идеше му и това отръки.
Макар да беше син на доста състоятелен човек почти не излизаше от работилницата, докато не ме срещна. Глупчото даже остана с впечатление, че е случайно. Заложила бях честта си, за да направя успешна сделката. Щяха да бъдат много ощетени. Бащата го знаеше, но имаше слабост към детенцето с умствени увреждания. Имал е и към майката. Лесно се научават тези неща, когато желаеш.
Преди около двадесет години двамата са се срещнали. То било лято, било купон, че и алкохол и дрога и още не знам си какво. Умствено изостаналата жена иначе била доста симпатична, но преди да си отиде завинаги му оставила момчето. Няколко дена ми трябваха да го убедя, че живеят в мъртвило, че единствено интересното което може да ти се случи тук е да ти се изходи някой гларус на главата. Обичаше дома си, но повярва, че си съсипва младостта и че никоя нормална жена няма да остане тук. Имаха скандали с бащата. Угризенията са нещо гадно, старият не издържа и преценката му се замъгли. Защо се чувстваше виновен към сина си и той не знаеше, но не издържа на обвиненията му, че той проваля живота му и му пречи да живее. В края на краищата сдобих се с подписите за които бях дошла в този китен край на родината. Младият романтик също получи своето. Няколко незабравими нощи, а аз не очаквах, че толкова ще се хареса и на мен. Дали не го исках, а сделката ми беше само оправдание. Чудя се. Сънища, сънища, които трябва да забравя.
Дори някои неща не помня. Изобщо не приличат на истински преживявания. Значи не са и истински. Засмях се. Погледнах прасеца си. Срупейчето още стоеше и така сърбеше като че ли татуираният салмандър беше съвсем истински и пълзеше по мен. Изпитах погнуса от влечугото по крака си, дори несъзнателно ритнах с крак. После се изсмях. Ще има да обяснявам на мъжа си как съм се сдобила с татуировка, все ще измисля нещо. Той не обича лъжата, но е запазил умението си да бъде доверчив. Добре, че не си татуирах по-интимно място на тялото.
Неочаквано избухнах в ридание. Това гнусно нещо нямаше да се махне от крака ми. Митологичен салмандър в четири цвята туш, не по-голям от сантиметър, но го чувствах по цялата себе си. Щях да забравя тези дни. Случва се жени да кръшкат, в сделките с недвижимо имущество, не винаги всички страни са съвсем почтени, нищо нечовешко, нищо което да не може да се забрави, а и доста пих по време на командировката. Скоро нищо нямаше да помня. Защо ми трябваше това влечуго. Защо? Телефонът зазвъня. Беше мъжът ми:
-Какво ти е? Плачеш ли, какво става…
-Не, не…Как ще плача, нищо, нищо. Ще остана тази нощ в мотела, нали го знаеш, онзи нашият…-лъжех, в друг мотел бях-Пак главоболието, не мога да карам така двеста километра.
-Не бързай. С малката ще идем при майка, най-малко два дни.
Падна ми камък от сърцето. Докато се върнат трябваше да съм се хванала в ръце.
Като затворих телефона се наплаках на спокойствие. Имах цели два дни за самосъжаления и угризения. Все щях да измисля някаква лъжа за татуировката. По едно време наистина ме заболя глава, пих успокоителни и сънувах още по-гадни сънища и от онези които вече бях преживяла, но от тези поне не оставаха веществени доказателства. Клепачите ми тежаха, вятърът по завесите успяваше да произнесе и по някоя членоразделна дума, на всичкото отгоре с гласа на майстора на татуировки и разбивач на женски сърца. Имах чувството, че банята е на километър и половина, ще трябва да спра тези успокоителни.
Как щях да шофирам днес си е истинска загадка, но не ми се оставаше и час повече тук. Исках да се върна у дома, макар и никой да не ме чака сега. Още по-добре. А за онзи глупак, дето обезобрази прасеца ми, няма да има много скоро, у дома. Пак ми докривя. Добре, съжалявам, човек прави грешки, а моята беше грешка по правилата. Такива са днес, не живеем в най-добрият свят, още съм само на двадесет и осем, има време за по-дълбока мъдрост в постъпките.
Изписках и изпуснах парфюма на пода. Татуировката беше пораснала. Нямаше вече срупейче. Не сърбеше като, че ли пареше и изглеждаше по-голяма. Въобразявам си, невъзможно е. Сигурно като падне срупея се разширява малко. Не погледнах повече в нея. Въпреки, че денят беше горещ обух дълъг панталон.
Оправих набързо сметките и напуснах мотела. На двадесетина километра се сетих, че съм забравила телефона си, но нямах никакво намерение да се връщам. Ускорих скоростта, отворих прозореца и надух докрая музиката. Даже се смях и качих двойка стопаджии, симпатични младежи. Завидях им даже, макар нямаше за какво. Посредствени бяха, но поне ме разсеяха и не мислех, а прасеца ме пареше ли пареше и вече знаех какво ще видя вдигна ли крачола. Влечугото щеше да е по-голямо. Чувствах, че вече е покрило целият ми прасец и пълзи по бедрото нагоре.
Пътуването ми помогна да се примиря с мисълта и когато се прибрах у дома и свалих панталона не бях шокирана както в мотела. Ситни люспички блестяха върху туша. Татуировката беше покрила всичко от коляното надолу, стъпалото ми се беше видоизменило, завършваше с плоски пръсти с черни остри нокти.
Отпуснах се на леглото. Затворих очи и се отдадох на влечугото. Бях тъй емоционално изтощена, че не исках, а и не можех да се боря повече с него. Захиках се леко, стана ми дори приятно и се възбудих. Съблякох дрехите си и се отпуснах по гръб, то пълзеше по мен и ме обхващаше, докосвайки леко ме пареше, а след това мястото ставаше безчувствено и хладно. Унасях се и сънувах, че люспите ми пълзят и по мозъка, нанасят се върху съзнанието ми, покриват го като с покрив под който то живее свой живот, опазено от външният. Там е защитено и не може да бъде докоснато и наранено. После човекът в мен завинаги заспа.
Когато отворих очи, чух гласът на малката и съпруга си. Качваха се по стълбите. Изпълзях през терасата, по улука, навън. Вече не чувствах.





магически реализъм

Комментариев нет:

Отправить комментарий

Follow by Email