Странници

Странници

Познавах странник

който

от двайстата си година,

слагаше всеки ден камъче

в кeсийка,

провисваше я на врата си

и се гмуркаше

във вира

край селото.

Питах го,

защо го

прави,

а той

ми отвърна:

-Ако не мога

да изплувам

със спомените си,

и без друго,

не съм жив.

Сега е на шейсет,

няма атлет,

който може

да изплува

с торбата му спомени,

няма атлет

който може

да изплува

и с моите спомени

в своят живот,

нито и

с твоите

може,

някой...

Познавах странник

който

на двадесетата си година

се удави,

друг на двайстата се задуши,

той реши да преглътне камъче,

изглеждащо малко,

но се оказа

твърде голямо.

Не го попитах

защо го направи,

но сигурно

би ми отвърнал:

-Беше толкова

малко,

но сърце

трудно преглъща

малките

за стомаха неща.

Щях да му кажа:

-Не те

разбирам.

Би ми отвърнал:

-А аз

не разбирах

тогава...

И няма атлет

на мисълта

който би

го разбрал.

Познавах

и различния странник,

който всеки ден хвърляше

камъче

във вира.

Попитах

защо го прави,

отвърна ми,

че иска

да запълни

вира.

Присмях му се,

че е невъзможно,

а той рече:

-Знам,

че живота

е кратък,

но докато го отброявам с камъчета си е много, много, много....дълъг...

Вижте,

него разбирам.

Познавах и странник,

който познаваше странници,

пише страници за странници.

Експериментална лирика