понеделник, 23 юли 2012 г.

За прекалено високите стилистики и претенции

Колонките в Буквите /избрани/

Харесвам високите токчета и дългите стройни крака. Харесвам ги. Естествено е, не съм изключение, а част от скучното правило. Към чудачеството имам малко по-особено отношение. За разлика от повечето хора, които гледат на чудачеството като на нарушение на нормите и благоприличието, аз обикновено високо ценя всяко чудачество и съм изповядвал неведнъж това във всевъзможни писмени форми.
Конкретното съчетание между високи токчета, стройни крака и чудачество обаче ме изпълни с един критикарски присмех, който по принцип ми е чужд.
Видяхме я малко след здрачаване, придвижваше се с невероятни усилия, крепена от кавалера си по калдъръма на стария Созопол. И двамата - млади, на около двадесет и една-две години. Симпатични, без съмнение, а момичето би било блестящо, ако не беше се самонаказало така. Не знам обувките, които беше сложило, дали изобщо бяха за ходене...




Целият материал

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email