Безумният

На седемнадесет години мърмореше като седемдесет годишен. Присмиваха му се, не чуваше. Растеше, не го забелязваше. Реалността се изменяше, а той не. Страняха от него, не усещаше. Опитваха се да го наранят, хапеше. Започнаха да се боят от него, все му беше едно. Родителите му едва не го пратиха в лудница. Спаси го сляпата случайност която може да не е била съвсем сляпа, а твърде далновидна за да разберем ние земните хора, мъдростта на нейният взор. Да си призная, понякога ставаше съвсем неприятен. Кажеш му нещо за добро, той не го разбираше. Тросваше се, тълкуваше го по свой начин и отново започваше да говори за своят картоф. Чувал бях историята му стотици пъти. Отегчаваше ме, понякога ми идеше да му запуша с чорапи устата, но опитай ти да го направиш с такова диво същество. По-едър съм, по-силен от него, не съм от страхопъзльовците, но проявявах разум и такт. Прозявах се, заспивах и чувах пак, как някога се хванал на бас, направил се на индианец, бръкнал с шепа с жаравата да извади горещ картоф. Тогава е бил на пет и половина – шест, но явно почти толкова див колкото по-късно за да се хване да направи подобна глупост. Закрещял като звяр, подскачал като кенгуру, хубаво са се кискали останалите хлапаци от тогавашната му тайфа. Намразил ги. Изолирали го. Натежало му и повече не хапнал картофи. Но най-голямото му мъчение била луната. Настъпило ли пълнолуние му заприличвала на онзи картоф. 
„Ти си виновна, ти!”-виел като върколак и я замервал с камъни.

Уволнен

-Искам да разбера защо се налага?
-Има си правила.
-Не съм нарушил…
-Точно за това. Тези правила не могат да не бъдат нарушени, ако не си нарушил нито едно, значи си нарушил основното. Ако си нарушил което и да е, уволнението ти пак е основателно. Аз подписах заповедта.
-Ще направя атентат.
-Нищо няма да се получи. С взривното ти устройство най-много да си запаля цигара. Мухльо си!
-Така ли?
-Неудачник. Все тая. 
-Имам две дъщери. Голямата иска да следва…
-А аз да ти приличам на Майка Тереза, огледай ме.
-Красива си. 
-Не се подмазвай. Нищо против, но си губиш времето.
-Определено не приличаш на Майка Тереза. 
-Ами тогава?
-След като вече не си ми шеф, мога ли да те поканя на вечеря?
-И мислиш, че ще се покажа пред хората с такъв като теб. Не можеш да платиш и сметката, но бих я поела и сама, ако имаше стил или пък приличаше на жребец. Утре бюрото ти да е опразнено. 

Веселият иманяр

Вървейки си, ей тъй, без да я търси, просто на излет в планината, заслушан в птички и пчелички и мислейки си за нещо което вече отдавна е забравил, откри една стара турска монета, почти без никаква стойност. И просто се побърка.

Не знам за какво си е мечтаел осемнадесет годишният момък докато е тичал надолу по калните пътеки, подхлъзвал се е и се е препъвал, клони са го шибали по лицето и шляпали по дупето, трънки са раздирали крачолите на дънките му, обувките му са джвакали от калта, наблизо пропастта се е облизвала, плашил е катеричките, а в ръката си е стискал здраво монетата.

Моногамната

                                                     Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Не си хаби силите. Хич не се надявай. Щом черпиш добре, хубаво приказваш, не отричам, сигурно умееш да омагьосваш жените. Може и да ти е хоби. Знае ли, човек. Изглеждаш скромничък. Няма агресивност, няма е модната арогантност, а походката ти, все едно внимаваш да не настъпиш някой, дори когато няма никой наоколо. И гърба ти е свит, а лицевите мускули не особено. Само тази

Кредо

Защо говориш така? И какво от това? Какъв е този мазен глас, приличаш на пастор, от онези, чуждоземните, откачалки ли са, обикновени мизерници или изтънчени мошеници, не знам, но знам, че си срещал такива. И други мошеници си срещал, сигурен съм, те имат глас като твоя. И сводниците, и съседката ми от осмия етаж, дето все забравя водата и ми пада мазилката, говорят

Свинската глава

Колаж: BG Север

Тази седмица се чу за смъртни случаи от фалшив алкохол, но не обърна внимание, а и беше малко вероятно да се случи точно на него. Обикновено подбираше напитките си, пиеше на поразия, кога с приятели, кога с неприятели, кога със собствената си душевна опустушеност. Знаеше какво може да причини метиловият спирт, но това което го сполетя не беше ни смърт, ни ослепяване, а нещо далеч

Ролята

Колаж: Стефан Кръстев

Апокалиптични крясъци се забиха дълбоко в съзнанието ми, присъни ми се кацащ аварийно ангел и се събудих. Кондукторът искаше да я изхвърли, а аз исках да изхвърля него. Момичето цивреше, надаваше вой на ранена вълчица. Молеше се, пелтечеше, искала да види приятелят си, нищо особено нямало между тях, познавали са се от интернет и не знам кой си сайт, решила се днес, ей

Камъкът на злото

Колаж: Стефан Кръстев

Лееха се думите на кмета. Оскукваха се около мустака му. Весело намигаха през капките мастика. Симпатяга беше. Снажен, гласът му гръмогласен. Излъчваше необуздано веселие, а Майстора се чудеше луд ли е или в дълбаене на камъка и търсене на формата на....и той се чудеше на какво е пропуснал да забележи колко ненормално и красиво място е света.

Безсрамници

Колаж: Стефан Кръстев

От шега на шега...

Това трябваше да е шега, наистина трябваше, но изглежда имаше нещо във въздуха, навярно изпуснато от военна лаборатория и в малка концентрация, но достатъчна да направи двама луди млади още по-луди, тъй че да предизвикат скандала.

В слабините

Сега или никога! Две врати се затваряха, в главата ми нахлуваше сив талаз, помиташе и давеше всичко по пътя си, което съм преживял, което съм постигнал, което съм мечтал, поставил съм за цел, превъзмогнал, имал, желал, желая, наджелал, трансформирал в по-трезва и по-близка, по-опиянителна и далечна цел.

Камбаната

                                                   Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Направи я за срам. Това направи с нея.
Една септемврийска нощ, мъглива като евтина кръчма, точно в три часът и тридесет минути камбаната на църквата започна да бие. Напоследък имаше строги мерки за нарушаване на нощното спокойствие и нито една дискотека не си позволяваше високи децибели, нито пък имаше дебил с достатъчно кураж да се изфука с възможностите на стереоуредбата си и каруцарският си музикален вкус. Градчето беше малко и в двата денонощни бара, няколко пияници тихо медитираха, двама влюбени шумно се мляскаха, патрулката витаеше призрачна, а луната притискаше носа си в един облак за да не кихне и да бъде арестувана като нарушител на нощното спокойствие. Сънищата в този момент бяха сладки и порочни, по-силните