макар обичан често беше тъжен,
все нещо странно наумил
той сееше когато други жънат,
приличаше на луд и май че бе,
сърце не криеше зад брони,
таванът бе му грешното небе,
от вятър брулен, ала не отронен,
адрес, единствено имейл,
с хвърчилото изглежда братовчеди,
на цел в невярност се заклел,
оставаше и верен до последно,
къде изчезна не разбрах,
прахта му знам къде е,
по книгите е неговата прах,
и често кихаме от нея.
И за теб усмивки:)
ОтговорИзтриване