5. 09. 2024, 18:50 ч.
В навечерие на Съединението
Фолклорния ансамбъл "Българско хоро" е част от програмата за тазгодишния празник, а аз съм с най-милата танцьорка. Е, поне за мен, де.
6.09 ч.
С библиотека "Галактика" съм израснал.
За мен в нея са били винаги асовете във фантастиката.
Мечтаел съм да имам и аз публикация в библиотека "Галактика", но съм го мечтаел по същият начин, както да летя със светлинна скорост, да размахвам джедайски меч, да се телепортирам, да се губя из космоса и да откривам непознати светове, в които да откривам нещо нови и за себе си, да контактувам със симпатични извънземни и да спасявам човечества.
Изчитал съм книга след книга и свят след свят, от интересен по-интересен и съм се отдавал на следващи мечтания, пред които са бледнеели гореизброените.
Събирал съм ги, търсил и в антикварните книжарници, правил пълна колекция, давал на някой да чете една книга, на друг друга. Губил съм ги и пак съм ги възстановявал, а някои прочитал и по десетки пъти.
После: системите се смениха.
После: "Галактика" имаше друг вид и концепция.
После: спря да излиза.
После: следваха много разнородни неща в живота ми.
Вече излизаха други поредици, но един ден разбрах - все пак мой разказ ще бъде включен. И беше включен.
В последната книга на библиотека "Галактика", с която библиотека "Галактика" каза "Сбогом" на няколко поколения мечтатели.
"Антиутопия" - сборник под името на Агоп Мелконян, но освен неговият "Бедни мой Бернардие" са включени и отличени разкази в конкурсите в името му.
Сред тях и моя: "Няма да му драскаш на вратата".
Някои мечти изглеждат твърде близки, но се разминаваме с тях.
Други ни се струват, че са в дълбокия космос, но точно те се случва да се осъществят.
Тази беше сред най-прекрасните.
