Тъй фина
е тази резбовка,
тъй изтънчена,
сякаш не е ваяна,
а е била,
винаги е била,
и преди лицето
върху което
длетото е
работило,
тъй фина е...
И крий
я с грим
единствено
от завистливи
погледи,
пред мен открий
я,
аз ценя
изкуството,
ценя и болката,
насладата,
усмивките и
страстите,
безсънието и
въпросите,
пиянството на
полети
рисковани
през себе си,
почти привършили
трагично,
на косъм от
пастта
на бездната,
която често се
отваря
във гръдта на
живите...
и нищите,
неистово
щастливите,
привикнали с
горчилката
на залъка,
целунали стотици
кратки вечности,
милион желания
откъснали от
пръстите
и любили
през зъби сенките
отсечени,
усмихващи се
бледо от
албумите...
привикнали
със рецитала на
мълчания,
дори научили до
стих поемите,
пресипнали
от чести
повторения,
при залези
нагарчащи
в които често
жужене на
хладилник, само
разкъсва ужаса
на тишината...
привикнали
с мълва и вино,
чупене
на чаши,
плочи грамофонни,
стъкла,
надежди,
мисли скъпоценни
и мостове
към по-различни
избори...
Изтрий
грима, открий
ми орнаментите...
Обичам да чета
и да разбирам,
обичам да чета
дори да не
разбирам,
обичам да чета
поезия...
Грима изтрий
открий ми
орнаментите...
резбовката им тъй
изтънчена,
сякаш е била
преди лицето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар