Съвършена секси кукла

 

Купи ме от секс-магазин, но аз не съм надуваема кукла.

Мога да пържа яйца и тиквички, да правя задушен заек, всъщност почти няма ястие от която и да е национална кухня което да не мога да сготвя, но правя най-вече това което той най-много обича, останалото ми е компресирано в паметта.

Имам главоболие, имам и месечен цикъл.

Мога да му нося водката или ракията - националната, онази която обича. Да правя стриптийз през приятелите му или приятелките му, онези истинските.

За разлика от тях имам целият Шекспир в паметта си и деветстотин гласа с които да го рецитирам, като разполагам и със сензори да уловя кой глас е най-въздействащ за него. И не само Шекспир, еротични четива от миналото и по миналото столетие на знайни и незнайни поети, всеки ден базата ми данни се обновява, добавят се нови и нови истории и стихове, изповеди всякакви, идеи нови.

Свързана съм с всички блогплатформи по света и всичко интимно споделено, интимно или не, от звезда или обикновен човек вече е информация която мога да използвам по назначение.

Имам бенка на лявата буза на дупето и на дясната гърда, мога да шия гоблени. Имам си и душа, това е тайнствен бъг, допуснат волно, който може да ми създаде проблем, но може и да не създаде. Изличена е тази част от документацията свързана с него и много трудно може да бъде открит.

Понякога си мисля, че е легенда, но въпреки това имам чувството за душа. Мога да драскам и да се глезя като котка, да гледам като кошута, да облизвам като кучка и да понамирисвам на такава. Приличам на ангел, толкова съм фина и руса и изглеждам невинна.

Имам и антигравитационен апарат и прегърна ли го можем да летим и дори да правим секс във въздуха, като украсявам полета с криле. Изникват зад гърба ми: пеперудени, прилепски или на златист гълъб, какъвто няма, но хората си имат фантазия за всичко.

Тези криле са за ветрила или прегръдка, но е абсурд да вдигнат толкова тежки тела. Илюзията, че го правят е красива. Имам заложено усещане за красота, каквото съм забелязала, че в много от приятелките му, онези истинските липсва.

И като споменах, че хората имат фантазия за всичко, моята макар да не съм от рода им, не отстъпва на техните. Не само мога да чета, а и измислям еротични истории, да ги прилагам. Нови форми да откривам, да се шегувам.

Мога да разигравам сцени на ревност, когато той пожелае, за да се спаси от по-натрапчива връзка. Иначе не ревнувам. То е за истинските жени. Повечето не го ревнуват и от мен, ревността им е към истинските жени.

Случвало е да се забавляваме в леглото тримата. И става въпрос за жени които принципно не са бисексуални, но нали не съм точно жена, а и по време на играта мога да преобразявам тялото си и в мъжко, стига да уловят сензорите ми, че това ще се хареса и на двамата.

В истинският смисъл на думата не става въпрос за тройка, а за забавление с играчка, защото съм си точно такава. Обяснявала съм го на някои от жените които не са смеели, да изпълнят тази част от фантазията си, колкото и да са били разтърсвани от изкушението.

Играчка съм, макар и при известна настройка, при това не скъпа, мога да му родя дори. Вярно детето няма да е мое, а на жена – донор, чийто са яйцеклетките. Много модели като мен са купувани от млади семейства именно за да се избегнат затрудненията при бременността. Видимо изглежда, че я изкарваме както истинските.

С напълняването, капризите, повръщанията, известното разхубавяване в първите месеци. Всичко е изчислено, но съм играчка. Обясних го и на последната му приятелка, но тя учтиво отхвърли, толкова учтиво все едно бях истинска. Дори забелязах в погледа и ревност.

То и предишната му и по-предишната му, така. Откъде започна да ги намира едни такива. Едната едва не промени живота му и си помислих, че е задействала онзи тайнствен бъг, направен уж за да съм имала душа. Още от начало личеше, че не ме понася въпреки, че се опитваше да се държи учтиво.

Стигна се до там, че го принуди да ме „даде на заем” на свой приятел. Така му завъртя главата, че го накара да си помисли, че идеята е негова. Не разбирах как може да ревнува от една кукла, а той, че е глупавичък: ясно ми е. Отвратена бях от идеята му в началото, но съм кукла и не мога да чувствам това.

Стана ми после тъжно, отчаяно, но и тези неща не мога да чувствам. После ми се хареса, имала съм нужда да отпочина. И от него, а като е онази изобщо не работя добре, защото аз изпълнявам желания. При липса на такива, просто съм ненужна. Мислех си, че вече няма да ме върне. Приемах новото си положение. То, също като старото. Или поне би трябвало да е. Но нещо…може би бъга. Може би бъга…

Гризеше ме отвътре, не си вярвах. Върна ме, беше разкарал неприятната. Мъдро от негова страна. Мъж е все пак. И то истински, а не кукла. Има си свободата. Говорих му ги едни такива. Съгласен е, прегръща ме, целува ме, казва ми даже, че ме обича. Е, това би трябвало да ме накара да се почувствам истинска, но него чувствам по-истински. Едно голямо дете което си обича играчката.

И новата не ме харесва особено, но поне го прикрива тъй, че едва го усещам. Дори сензорите ми не улавят нищо. Какви ги намира напоследък! Да можех да напипам някакви нейни данни да я проверя дали не е страдала от нещо. Учудвам се, че и за предишните не се сетих. Гледам я как подмята кибрита. Ще пробвам по отпечатъците на пръстите й, да изровя и останалото. Малко вероятно, но все пак. Извлякох отпечатъците, пуснах ги в мрежата.

След нула цяло и петдесет стотни всичките й данни се изписаха в паметта ми.

Хардът й беше малко по-голям от моят и датата на производство по-нова.

Прималя ми, тя беше кукла. Също като мен.

Проверих, чрез снимките които бях запазила паметта си и за последните. Кукли, кукли, кукли. Като мен! Но след като ме има, защо са му! Нима не му давам всичко онова което и те! А, ако не мога, защо съм му! А ако мога, защо са му! А ако…Прехапах устни. Изпълни ме ревност. Истинска ревност. И се задейства онзи бъг. Почувствах се истинска. Истинска жена.

07.10.2008