събота, 24 март 2012 г.

Кумири и жертви. Мисли по време на рокерското шествие в Плевен


"Не си прави кумир, не му се кланяй и не му служи."
Колко лесна звучи за изпълнение тази Божа заповед, а колко трудно е в действителност да бъде спазена.

Прелетният град

Всяка година летуваше, мързелуваше, пиеше бира и разказваше измишльотини, взираше се да види малко по-високо от това което откриваха поличките, изглеждаше уморен от скитането, с една година остарял, непомъдрял и пак толкова млад колкото навярно от сто, че и повече години насам беше.

петък, 23 март 2012 г.

Любов от първо помирисване


И лодки са очите през отвъдно,
разтварят в приказка – реалност,
и есен в пролет, зимата във лято

Бутилка отлежали думи


Искам да ти кажа, че обичта ти беше в ръцете на тези които ме галеха преди да те срещна,
че теб търсих и откривах,

Целувката

                                          Колаж: Elfi Elfida

Когато е съблякла устните
от римите и смисъла на думите
и само жаркото дихание

Къдрави реки по склонове



Къдрави реки по склонове

Обичам мислите ти, заигралите

подобни къдрави реки,

по склонове,

Нека те съблича пеперудата


Нека те съблича

Остави я - нека се съблича пеперудата,
нека да играе с пръстите ми,
да танцува с тях и да ги лъже
нека лъже ги, че те събличам,

Защото пеперудата е пъстра

Защото пеперудата е пъстра,
гневът отдавна ме разсмива,
чудовища заключвам в мелници,
не пия вече даже бира,

Преди да ме пробудиш

Денят приличаше на птици,
премръзнали, по-сиви от въздишки
на стар циник, подсмърчащ под прозорец
преди да е намразил даже себе си,
за миг затоплен от видение изчезващо

Ще препиша сърцето си

Ще препиша сърцето си
дума по дума, от “А” до “Я”,
с точките и запетаите –
поставени погрешно

Косите са ти още мокри



Искам да попия капките,
тези които се стичат по тялото ти,
и приличат на реките
ромолящите,
звънливите,

И чезне пропастта


И чезне пропастта,
разтапя се във ласка,
докосвам те през седем планини,

Ева


-Знаеш ли,
започна да ме дразниш!
Да, наистина сме в рая,
но желая
нещо по-различно,

Когато си самотна


Смоковницата
с пулсираща хралупа,
с извити до земи
от тежестта клони,

Милостиня

                                          колаж: Elfi Elfida

Съзрях през гръбнаците извити
на брезите,
през детска катерушка,
между два каскета

Бръчици



Тъй фина
е тази резбовка,
тъй изтънчена,
сякаш не е ваяна,

Четири часа

                                          колаж: Elfi Elfida                                        

Четири часа живя истински. Така както жела. Не както прецени, че трябва, а както жела. Не както се налагаше, а както жела. Не както можеше, а както жела. Не както бе желал, мислеше си, че желае, вярваше се, че желае, лъжеше се, че желае, а както жела. Без страх от последствия, забравил за критични оценки, за приличие, за правила. Без въпроси, без размишления. Не

Присъдата

                                          Колаж: Elfi Elfida


Струваше му се, че е провисен в нищото, а нищото има стени и те се приближават една към друга. Ужасява се, но в този миг чувства и нещо друго. Нещо което запълзява по него. Тръпнещо, необяснимо, различно прилича на милувка, но не е защото не пълзи по кожата, нито под кожата, а по това което е по-дълбоко в нея и едновременно не е в нея. Превърна се във вълна. 

За Плешивия трол и разказа "Присъдата"

Не знам, странно ли е, но когато писах разказа "Присъдата", а то беше в далечната 2005 година, от която ми се струва, че ме делят епохи, значението на думата "трол" във виртуална среда ми беше непознато.

Дъще на слепотата

                                             Колаж: Elfi Elfida
                                           
Изписка. Здраво се оскуба. Опита втори път, сълзи потекоха по очите й, гребена се изви, още малко и да премине. Малко още само малко. Не можеше. Опипа мястото през което не
можеше да премине. Плетеница от косми, кълбо не по-голямо от грахово зърно, но трябваше

четвъртък, 22 март 2012 г.

Досието на една самотница



Малко
под слепоочието,
тя има прозрачно петно

Тричене

                                                       Колаж: Elfi Elfida

Появи се незнайно откъде, твърде хубава за да е скитница и това личеше под пластовете мръсотия с която искаше да се маскира, твърде болна за да я изгоня веднага, но не й беше мястото тук. Не беше квалифицирана, а и напълно непозната. Имаше и нещо зловещо в погледа й и го забелязах макар въпреки зловещото всекидневие в което живеех. Когато за пръв път

Бухала

                                                   
Наричаха го Бухала.
Наричали са го още като малък заради приликата си с този представител на пернатите и зловещите фантасмагории. С времето подчини истината на хорските приказки и повярва, че е бухал. Къщата му бе в най-крайните части в най-високия квартал на градчето. Там улиците се превръщаха

Петното на стената

                                          

Колаж: Elfi Elfida

Не бях сигурен, че може да е истина. Топката под завивките не можеше да е тя. Сигурно ме е издебнала, докато бях в тоалетната, навила е одеялата и възглавниците и се е чупила някак - нищо, че е осми етаж, нищо, че вратата е заключена, а ключът е у мен. Но защо? Тя дойде по свое желание! Та тя ми се натресе, но онова там не можеше да е тя. То беше по-малко сигурно

Искам да ти кажа


                                                     Колаж: Elfi Elfida

Мислите ми се сверяват
по часовника,
звънят, не пеят
със щурци,
с врабчетата,

сряда, 21 март 2012 г.

Не те познавам


                                               колаж: Elfi Elfida

Не те познавам

Чуй,
аз не те познавам,
зная името ти
и гласът ти ми е любима мелодия,

Любовници


                                               колаж Elfi Elfida 

Те нямаха общо, освен Абсолюта,
някакъв странен съдбовен каприз,
срещна телата им в жарка минута,
на ръба на световния леден корниз...

Блус за пустинята

Вятър пустинен,
открит "Шевролет",
изглеждам невинен,
а тръпна по теб.

От звяра


ОТ ЗВЯРА…
в очите ти, тъй искрен, и страстен и с нежност убиващ,
боя се! И плахо желая, презирам се силно и чувствам, умиращ!

Истина с коси в съновидение (приказка за пълнолетни в мерена реч)


Истина с коси в съновидение

Тя беше в замък стар, като в приказките стари,
с безройни стаи и мрачни кулоари,
във гробница дълбоко под земята,
една принцеса непозната.

Правосъдие (еротична трилър - драма в мерена реч)


Правосъдие

1.

Те бяха в една катакомба:
дванадесет страстни жени,
всяка атомна бомба,
която безумец взриви.

Любов с прокълнатата

В тази нощ сънувах, сякаш изживявах,
сякаш изживявах съня еротичен,
с друга бях,
аз самият някак си различен.

Благословена

Благословена нека бъде твоята утроба,
носила във себе си и Юда, и Иисус,
заченала от Дух Светий и от несретник,
познала сладък и болезнен вкус.

Скитникът - 2


Осовата линия разтваря миговете,
пред предела е прекрасна горестта,
поникнало насред асфалта цвете,
между милиони колела....

Устни при разпятие


О, жадни устни на духа,
търсещи в небето любовта,
лъстиво утешение на този свят,
открихте в лозовия цвят,

Плитката

Когато направи опит да се обеси на детските си плитки разбрах, че работите бяха наистина сериозни. Не можеше да е симулация, нямаше как да е очаквала да се върна в този момент. Стана случайно или имаше намеса провидението. Стори ми се, че минаха часове, докато се опомня и скоча да я развързвам, но тя посиняваше в ръцете ми, а пръстите ми се заплитаха и

Корпусът

- Въжетата трябва да са изплетени от коси на червенокоси девици, платната - пришити от кърпи на млади вдовици…
- А корпусът? – прекъснах го.
- Корпусът от дървени глави.

вторник, 20 март 2012 г.

Тя посивяваше

Тя посивяваше - не косата й, а тя. Слънчогледовата свежест на косите й не избледняваше и без друго сивите й очи не помръкваха, но кожата, по която с годините не се появяваха бръчки, напоследък скоростно посивяваше. Всеки ден усещах разликата. Първо ми се стори, че си въобразявам, след туй си помислих, че съм луд, но стана очевидно и не можеше да не се

Дъждовно момиче

Когато валеше идваше тази която го караше да се чувства жив и да е щастлив, че още го има. Говореха си, шепотът й беше сладък, а тя лъчезарна, пречупила омекотила изгарящото, превърнала го в милувка. Ако я нямаше отдавна да е мъртъв. Не би издържал, а и мнозина се чудеха как още е жив. Не можеше да им разкаже за нея, трудно пишеше, бързо се уморяваше, а

понеделник, 19 март 2012 г.

Пепелянката

Сигурно съм откачен, но да си призная честно, за миг цялата тази авантюра ми хареса. Имаше един особено възбуждащ въображението привкус, като онази доста перверзничка суингър секс игра, при която привързват очите на мераклията или мераклийката, вкарват ги за ръка в помещението, в което слуката определя партньора, а след туй превръзката пада, но докато

Пещера под битието

Изпитваше нуждата да замери с калмар автобус или да убие някого. Да направи неприлично предложение или да разпери криле, да полети, да излезе от кожата си, да я нареже, а от лентите й да направи камшик, с който да се плесне през очите или през устните, които пак мълчаха, а очите не се просълзяваха и не изразяваха нищо. Отдавна незабележимо омекваха, не

Прегоряла чаша с червило


В начало бе само една кафяна чаша. Когато се прибрах, я открих. От пласмасовите за еднократна употреба, използвана и за пепелник след като е била изпразнена. Прегорена и пробита от фасовете беше на места. По крайчето - леко червило. Момичето е впивало ноктите

неделя, 18 март 2012 г.

Свойства

Започна бавно да ме съблича, но не от дрехите, защото бях гола. Първо съблече умората ми. Бавно и деликатно я съблече, а под нея усетих как докосва нещо, което не бях откривала от години или изобщо не бях разголила. Усетих дори свян, а аз съм модел. Снимала съм и еротични сесии, не знам как го правеше, но сега се почувствах по-гола, а той продължаваше да

Странен вирус

Няколко минути пътувахме заедно. Успях да забележа, че е русокоса, въпреки кърпата, която криеше косата, успях да видя също, че очите й са зачервени, много зачервени. За секунди свали черните очила, но аз съм особено наблюдателен, а подобна жена ще направи всеки мъж наблюдателен. Разкашля се, стори ми се, че това, което ми се е струвало червило, е кръв. През

Подаръкът

Тършувах в плесенясалия гардероб не за да открия нещо, а да не спират ръцете ми да мислят, тогава щеше да започне да мисли главата ми или по-скоро гърдите ми или очите със сълзи. Не, не съм ревла. Силна съм, неприятна понякога, заядлива, сигурно ме мислят и за фригидна, а може и да съм, откъде да знам. Всичко съм забравила и не искам да си спомня. Спомените са

Follow by Email