Нека се прави на духовит вятърът

НЕКА ВЯТЪРА
се прави на духовит,
и върви където си знае,

и си гони опашката,
и се пързаля по улуци,
и си дере гащите,
чупи клони
и антени
и краде бельо на възлюбени,
обръща пласмласови чаши бира
и пуска крака под къси полички
и знойни крачета настръхват,
и блъска по прозорци,
врати
и пощенски кутии,
преобръща кошчета
и прави оргии по балконите,
и пълни с прах очи и очивидности,
и се прави на безочлив,
и бута круши, и дюли,
и гнезда, и яйца
и барабани по ламаранинени
будки и каски,
а каскетите отнася,
и разпилява пепелници
по бели покривки,
и кръвно се ядосва
на Колумб,
че си преписва откритие,
а на Нютон,
че не го е упоменал
като съавтор,

и раздува,
че галил перата на Седящият Бик,
и лично бил вдъхновил Пърси Биш Шели,

и си играе на хвърчила,
с децата, не бабини,
и краде от ръцете
вестника на един и същи
дядка,

и бяга ли, бяга, бяга...

няма да тръгна,
да го гоня, я...

Не знае,
че косите ти са вятърни мелници
и слънчеви лъчи мелиш

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Музите

  Тя се разплака. Той й повтори, че е щастлив. Нищо, че ще забрави. След това пак се любеха. Накара я отново да му разкаже, вече без да плач...