Щом коренчетата пробиеха върховете на пръстите й, извиеха се като вретена и
започнаха да растат, настръхвах. Силите ме напускаха, мислите ми пламваха,
исках да бягам. Ужас ме гризеше, но и възбуда.
Тя ме убиваше.
Тя ме убиваше.
блог за художествена литература|лично творчество на Стефан Кръстев - cefules
Тридесет и шесто заглавие от 90-те години на миналия век, досега Ранен период & Съавторство (90-те години) • Проекти с Йордан Матеев (...