Ecce Homo Блус
Нощта е порочна,
кълве ситен дъжд,
на шир и на длъж.
Един паднал
ангел,
в канавка лежи,
че много бе
вярвал,
в мечти и лъжи.
С цироза и в
дрипи,
и смазан фасон,
със устни
разбити,
вонящи на ром.
Мина мургав
дявол,
с луксозна кола
и слезе от нея
щом го видя.
Приклекна до
него,
написа в калта:
"Ето човека!
С любов, от
света!"
2002
Из "Ecce Homo Блус" - социална лирика /1999 - 2010/
Няма коментари:
Публикуване на коментар