"Ecce Homo" Блус


Ecce Homo Блус

Нощта е порочна,
кълве ситен дъжд,

купонът тече си,
на шир и на длъж.

Един паднал ангел,
в канавка лежи,
че много бе вярвал,
в мечти и лъжи.

С цироза и в дрипи,
и смазан фасон,
със устни разбити,
вонящи на ром.

Мина мургав дявол,
с луксозна кола
и слезе от нея
щом го видя.

Приклекна до него,
написа в калта:
"Ето човека!
С любов, от света!"

2002

Из "Ecce Homo Блус" - социална лирика /1999 - 2010/

Няма коментари:

Публикуване на коментар

"Дългият изгрев на Непознатата" (откъс), разказ от "Сътворена от сърце"

  Сега знаеше, че е там където желае. Пред изгрева, който не свършва, а пламъкът е само маската на Непознатата. Сякаш все още на онзи плаж...