суббота, 13 октября 2012 г.

Добрината

Чувствах я по себе си да пълзи, да се изплъзва, да изтича и потъва в шахтите на канализациите. Безпринципна. Необяснима. Твърде късна за да бъде проявена. Приличаше на топло чувство. На желание за секс, но някак по-различно. На любов, каквато за някои хора може и да има.
Не можех да се обадя на нашите, не исках. 
Рано или късно щяха да научат. Да видя малката ми се искаше, но да ме забрави ще е по-добре. Хрумна ми да се предам в първото районно управление, но щеше да прозвучи като шега. Можеше да ме изхвърлят или затворят за нощ в отрезвителното. И да ме арестуват свободата ми нямаше да бъде ограничена. Вече не можеше да бъде ограничена. Чак смешно ми ставаше като разбирах, че едва сега я имам, а тя остава най-скъпото, но вече ми е ненужно. 

Принтер

Като деца бяхме неразделни. Все си го показваше на ляво и надясно. Вървим си лятно време из парка, гледа две баби да лижат сладолед. Вади си го и го насочва като оръжие. Бабите хвърлят сладоледите и ни погват с ругатни и проклятия, а ние с кикот сме се оттеглили на безопасно разстояние. Вадеше си го и във входа на блока и на светофара и в училището и почти до края на първи клас. Що шамари и пръчки е изял от баща си само той си знае. Колко пъти са му късали ушите учители и други възрастни успели да ги докопат, сигурно не бе броил. Обясняваше му се, че ексхибиционизма е углавно престъпление, а той подигравателно забелязваше, че това е

пятница, 12 октября 2012 г.

Фабрика за кукли

Когато я взехме беше три килограма и осемстотин грама, дори изключена се самоактивираше нощем. Плачеше и дъщеря ми или аз трябваше да й сменяме пелените и да я люшкаме. Огладнееше ли, малката само трябваше да я притисне в гърдите си и да се държи все едно, че я кърми и куклата спираше да плаче. След месеци пълзеше от ъгъл до ъгъл из стаята. Опитваше се да се изправи на крака, издавайки нечленоразделни звуци. Падаше или се хилеше или се разплакваше. По мимиките й се разбираше, че има предпочитания към една или друга бебешка каша, към един или друг човек. Обичаше да я люлея и да заспива в ръцете ми. Дишаше и имаше пулс.

четверг, 11 октября 2012 г.

Образът

Той беше медийната звезда на квартала. Вероятно старика имаше престъпно минало и лош нрав. Знаех, че от време на време го прибират в лудниците. Сигурен съм, че миналата година той наряза гумите на колата ми, а ченгетата не си мръднаха пръста. Майките плашеха децата си с него. 
Тийнейджърите можеха да му бъдат благодарни. Ако едно момиче пожелаеше да бъде изпратено от младеж, когото харесва, достатъчно беше да каже, че се бои от „оня лудия”. Нямаше такъв който да откаже. Всъщност чул съм от един, че го е сторил, а после до сутринта броял секундите,

среда, 10 октября 2012 г.

Планета на изгнаници - Урсула Ле Гуин



Заедно със "Светът се нарича дърбава" и "Светът на Роканон", "Планета на изгнаници" е от по-милитари книгите в Хейнския цикъл. Но ако "Светът на Роканон" е най-трогателната, то "Планета на изгнаниците" е най-романтичната.
В центъра на събитията е любовната история между местна жителка на технологично изостанала планета, жителите на които живеят още в родово-общинен строй и имат примитивни представи на вселената, типични за първобитния човек и наследник на космическа експедиция, откъсната от цивилизацията в този неприветлив свят, заради внезапно избухнала галактическа война. 

Допълнителен доход

Трябваше да се пази в тайна, защото се отнасяше за експеримент. Вероятно със стратегическо значение за държавата, а и световната икономика. Иначе всичко беше законно. Подписах се върху доста декларации към различни лица и институции в които заявявах собствено желание и че ми са разяснени подробно клаузите на договор върху който също сложих подписа си. 
Направени ми бяха обстойни медицински прегледи и психотестове. Проверка на данъчното и имотното ми състояние, съдебното минало, административното ми досие. Проведена беше беседа с мен относно потребителските ми навици, музикалните ми предпочитания, предпочитанията ми относно видовете изкуство и секса. Тестове на физическата ми дееспособност и уменията да се справям в непредвидени ситуации. 

вторник, 9 октября 2012 г.

Безуихят

В първият миг не повярвах на очите си, шокиран бях след малко, после отвратен, след туй ми беше все едно, след туй забавно. Опитвах се да си спомня, чел ли бях за подобна аномалия. Колкото и да ровех в паметта си, не намерих подобен прецедент. 
Иначе стопаджията имаше изразителни и пъстри очи – диви пролети в захлас, шеметни палитри, панаири с шарено виенско колело, много цветове, много любопитни и преждевременно мъдри. Имаше и бенка на слепоочието и старомодна игла на ревера на черното си сако. Очевидно нямаше виждания за мода, нямаше и вежди и коса, но чудното беше, че нямаше уши. Ни миди, ни отвори. 

понедельник, 8 октября 2012 г.

Колонката в Буквите: За бягащият с Харлей мъж


"През есента на 1996 година с моя „Харли Дейвидсън" прекосих Съединените щати от Мейн до Калифорния, като се отбивах в различни книжарници, за да рекламирам романа си Безсъние. Беше страхотно пътуване."

Знаете ли чии са тези думи? И да не сте чели сборника „Всичко е съдбовно", от който е взет цитата, сигурно се досетихте, дори и да не сте пламенни любители на хорър трилъра. Защото е споменато заглавието на един славен (и с право) роман. Роман, който е достатъчен да осмисли цял един живот, дори авторът му да не е написал нищо друго, което си заслужава да се прочете. Но в случая не става въпрос за такъв автор. Говорим за самия Стивън Кинг.
Когато излиза „Безсъние", Стивън Кинг отдавна вече не е младият автор, който работи в пералня и пише върху гърба на бланките с неплатени сметки. Вече го харесват малки и големи по цял свят. Отдавна е най-богатият писател, а материалното му благосъстояние, пред което бледнее дори това на много холивудски звезди и звезди от рок сцената, е най-малкото. По-важното е, че е повлиял на цяла световна култура. Превърнал се е в школа за безброй автори, пишещи на всички езици, издавани и неиздавани, известни и по-малко известни. Почти няма негова творба, която да не е филмирана. И на колко житейски реализации е повлиял, няма кой да каже...

Прогорели краища


Можеше и да не я забележа, снимката бе с тъй избледнели цветове, тъй вели, че едва се различаваше образа й и преливаше с пясъка на който изпусната лежеше.
Краищата й бяха обгорели. Беше палена и съзнателно гасена. Личеше. Все едно измъчвана. Довеждана до смърт, но оставяна жива. Насилникът се бе забавлявал, наслаждавал на болката й. Давал й да разбере, че краят й ще настъпи. Кога? Когато той реше, но самият все още не знае. Пъхал я е в джоба. Пътувал, живял. Пиел е лимонада и водка, ял е сладолед, пуканки и сандвичи. Дремел е във влака. Пушел е в таксито.

воскресенье, 7 октября 2012 г.

Село без комини

От някъде я познавах, пърхаше в паметта ми, гъделичкаше нещо дълбоко в нея, в началото ми се стори приятно, но постепенно стана болезнено. Не можех да се съсредоточа изобщо над стиховете й. Все образът й от снимката виждах пред себе си. Разсейваше ме. Губех впечатление за това което четях. Отнасяше ме назад и не толкова назад в миналото, разчопляше стари и не зараснали рани, въпроси на които съм се отказал да търся отговори, други за които съм забравил, че все още търся отговори, сенки от тежки впечатления, някогашни страхове. Замирисваше ми на пепелници и кръчми, плесен от студентски общежития, на бензиностанции и гари, заиграваха видения. Зазвъняваха стари хитове…

Голи сеячи


-Ти си грешен телефон, прости. Ти си много, много грешен….телефон. Ти си много грешен…Сънувал ли си голи сеячи и моите зърна. Моите голи сеячи и техните зърна…Моля те затвори, че няма да намеря сили да затворя…-гласът й се плъзна по хълбоците ми, нагоре, завъртя кръгове по корема и по гърба ми, като пръсти ме докосна, а те се втечниха хладни струи, които бързо се нагорещиха, обляха цялото ми тяло и взривиха слабините. За нищо на света нямаше да затворя, макар, че малко преди да чуя, най-възбуждащият глас в живота, вселената и всичко останало, бях бесен, защото телефона ми позвъни в три и тринадесет минути, а аз ставам обикновено в седем без петнадесет. Добре, че прекъсна една глупава реклама която сънувах.
Момичето изоставено от гаджето ли е, авантюристка ли е, професионалистка ли е, не знам, но нямах намерение да затворя.

Follow by Email